Цяла седмица подготовка: паспорти за кучетa и деца,  палатки, дюшеци и дори багажник за покрива на колата.

Тръгване в неделя сутрин, обичаен ден за край, а не за начало, с цел да избягаме пътникопоток натам. Така и стана.

Ставане в 6, тръгване в 6:30, с кратко връщане за забравени паспорти, излязохме от София в 7:30.

Стотиците надписи “Kasar” (Кашкавал) от Свиленград до Капитан Андреево, ме наведоха на мисълта, че това е поредното доказателство за етническата ни толерантност (или за търговския ни нюх). Глобализация срещу национализация?

Пристигнахме на Капитан Андреево в 13:00 ( посочвам часовете за тези, които решат да се рзходят до острова).

Никой не поиска паспорт на кучето и легализирано пълномощно на колата (основните ни притеснения).

До ферибота нищо. И да искаш не можеш да откриеш нищо различно от БГ, ако изключим знаците и минаретата.

Пристигнахме на Кабатепе в 15:00, за да хванем ферибота, който по разписание трябва да пристигне в 16:00. Оказа се, че в неделя си пътувал не по разписание и щял да дойде в 17, а в крайна сметка дойде в 17:30. Добре че отатък камъните има плаж.

На хартия, разписанието е следното:

10:00; 13:00; 16:00; 20:00; 21:00. Важно е да го знае човек, защото 3 часа чакане са си 3 часа чакане…

Важно е да се има предвид и фактът, че има голям и малък ферибот и в малкия се събират не повече от 30-40 коли, по мое мнение, което означава, че за да се вредите на него, трябва да сте там поне час по рано. Как се редуват не е много ясно. Вероятно следват приблизителната логика на пътникопотока и в ранните часове минава малкия, а в пиковите – големия.

Цена на кола – 20 TRL

Големият е голям – 4 етажа, нов и красив. Има кафене с турски чай и каквото ти душа поиска 2 тераси  с невероятни гледки на чайки, мързелуващи във въздушната възглавница създавана от кораба и 2 острова – Гьокчеада и Самотраки.

Турците са различни. И турските деца са различни. Стигнах до извода, че ако не в цяла Турция, то по тези географски ширини със сигурност кучето е рядка зоологическа особеност. (Забранен е престоят на кучета по палубите на ферибота. Те трябва да останат в колите. Но ако се направите на неразбиращи – като нас, бихте могли да спасите горкото животно от неминуемия ужас на двучасов престой в затворена кола.)

Тълпи от дечица се редяха да навират лицата си в раззиналата паст на немската ни овчарка.

Не бяха в състояние да ги спрат не-тата ни на всички познати езици, нито предупредителния лай на кучето.  Вече си представях как ще ни екстрадират…в най-добрия случай.

След около час път с ферибота пристигнахме в Гьокчеада, а от там за около 20 минути в Щиринкьой. Село, наброяващо не повече от 100 къщи, строени в прави редици от по 30, с еднаква архитектура и с видимо единствената функция да бъдат “pansyon”.

Ширинкьой е длеч от всички големи населени места. Далеч от още живите “гръцки” села Тепекьой и Зейтинликьой, далеч от пристанището от Бадемли, Йенибадемли, соленото езеро далеч от сърф училището и шокиращо близо до природата.

Къщата ни се намира в Ентова гора. И ако не ми вярвате, само вижте това:

В мирно съжителство с ентите (диворастящи маслинови дръвчета), на долния етаж живеят храсти чубрица и лавандула, които създават усещането, че си попаднал в магазин за подправки.

Срещу скромната сума от 60TRL на вечер, разполагаме със самостоятелна къща състояща се от 3 спални с по 2 легла и хол с разтегателни дивани, отделни баня и тоалетна, кухня съоръжена с печка с газови котлони, съдомиялна, пералня и пълен комплект кухненска посуда, двор със зеленчукова градина, асма и маслинови дръвчета.

На около 3 км. посока близкото пристанище и след него е “каменният” плаж.

Задължителни атрибути за всички плажове в егейско море според мен са гуменки за влизане във водата – изобилства от морски таралежи. И всякакви други красоти.

Ако вече се питате какво сме правили на сърфистки остров далеч от сърфовете, ето и отговора:

Аз нали съм пацифист, ще трябва да се запася за догодина с апарат за подводни снимки.

За сега мога да ви покажа само вече изловените риби.

Oсвен на риби се отядохме и на кисело мляко, такова, каквото в БГ вече няма. Истинско кисело кисело мляко . В разфасовки като латекс, малката кутия 0,500, средната 1 кило, за големите няма да ви разправям.

Какво друго да кажа – чудна красота и дивотия.

Дано остане такова още дълго.

Възможности за къмпинг, квартири и хотели. Удивително ниски цени на квартирите и храната – по-ниски отколкото в БГ.

Карта

Туристически справочник:

Гьокчеада – най-големият град и столица на островчето. Удобно място за пазар, освен на хранителни провизии и на каквото ви душа иска: алкохол, подправки, локуми, баклави, чай, дрехи, играчки, сувенири и т.н.

Вдясно от централната улица на Гьокчеада е пътят за Бадемли и Йенибадемли – Пристанище, красиви залези, ресторанти с вкусна храна, незабравима гледка към Самотраки.

Напред по централната улица излизате от града и минавате покрай разклоните за Дерекьой, Тепекьой, Зейтинли. Местата заслужават да се посетят – оригинална гръцка архитектура, християнско гробище, храмове безобразно и безогледно омешани с ликове на Кемал Ататюрк и символи на турската религия и бит.

В Зейтинли бихте могли да си купите хубав зехтин на цена от 7TRL литъра и да пиете току що счукано в кафенето турско кафе. Аз предпочитам Панайотис – неповторим с европейското си излъчване .

И в 3те селца можете да намерите кръчмички, в които да хапнете кюфтета – 4 броя порцията за 8TRL, калмари, скариди, октоподи за около 10-15TRL порцията – грамажите са малки и никъде не са упоменати официално.

Ако продължите все напред ще стигнете до разклоененията за Юруглю (хубав пазар за хляб, плодове и зеленчуци, мсто за палатков къмпинг и квартири) и Ширинкьой, където единственото нещо, което можете да правите е да спите и тпочивате в двора на квартирата си.

Ако имате нужда от инфо – питайте. Докато не съм забравила