Неведнъж съм казвала, че за мен е от съществено значение какво оставям след себе си и този избор е активен.

Част от моето наследство са децата ми, които от количествената характеристика – индивид, трябва да се превърнат в качествената характеристика – личност – съзнателно действащо, социално същество.

Всяка личност, притежава своя индивидуалност, а индивидуалността се формира благодарение на способностите. Способностите от своя страна са съвкупност от знания, умения и ОТНОШЕНИЕ.

Може би е излишно да обяснявам защо ролята на училището е от такова съществено значение за развитието на малката личност, за това на  кратко:

1.Роля в развитието на децата до личности играят семейството, връстниците, детската градина и училището. С порастването на децата ролята на връстниците и училището става все по-голяма.

2. Смяната на училище във всяка възраст е сериозна травма.

3.Съществуват различни механизми за развитие на способностите – подражание, идентификация, инициация и др. Детето учи не само в клас. Важно е да има на кого да подражава, с кого и какво да се идентифицира и т.н.

Избор на училище (Как аз избрах нашето)

1. Училището трябва да бъде социална група в смисъл на обединение, различно от просто сума на групови членове. То трябва да има собствена училищна история, дух  и интереси не само на хартия. Група, с която децата да се идентифицират.

Основна роля в изграждането на една социална група има нейният лидер (формален или неформален). За това моят съвет е при избора на училище да се вгледате внимателно в личността на директора. Какво е посланието, което той ви отправя, какви са ценностите, които изповядва, комфортно ли се чувствате вие самите в присъствието му.

2. В училището трябва да работят личности. Такива, които умеят да градят личности и такива, на които децата ми да искат да подражават.

Често пъти директорите на училища са хора, които в по-малка или по-голяма степен са развили добри търговски умения.

Срещнете се с бъдещият класен ръководител на детето си. Човекът на когото то ще иска да подражава, човекът, който ще оказва основно влияние в развитието на детето ви. И отново си задайте простичкият въпрос, това личност, на която ви се иска да приличате ли е? (И ако такава възможност не ви бъде предоставена – това не е вашето училище)

3. Училищната програма, трябва да е разработена така, че освен внимание на образователната си функция, да отделя такова и на това да провокира у децата потребности за развитие, да способства сформирането на отношение, с една дума – на изграждането им като личности.

Повечето училища в момента залагат на натоварена образователна програма и пропускат факта, че ако децата ни имат потребности, мотиви и нагласи към това да учат и да се развиват, то те биха могли да го правят и извън училище.

Ако обаче образователният процес е свързан с натоварване, стрес и заплахи, под една или друга форма това ще даде отражение.

Задайте си въпроса какъв смисъл влагате вие в съществуването на детето си. За мен това са умението да намериш себе си, силата да се отстояваш, вярата в смисъла от това, което правиш.

Училището е обществена отговорност

Не знам колко от вас възприемат училището и като своя собствена отговорност? Колко от вас присъстват редовно на родителски срещи? Колко от вас осъществяват телефонен контакт през годианата с класните ръководители и директора? Колко от вас активно участват в обновяването на училищната сграда и полагат усилие за съществуването на училищния живот в свободното си време? Колко от вас са дали конструктивна обратна връзка за труда на учителя и са защитили неговата чест в неформален разговор и в ежедневното общуване с децата си?

Изказвам искрени си благодарности на екипът на училище Рьорих за това, което е!

И в памет на незабравимата за мен самата Ралица Димова.

http://roerich-school.org/school/