Вярвам можете да си представите безумието, до което ме води съзнателния отказ на дъщеря ми да мечтае.

И понеже трудно се отказвам…. Осъзнах! Тя не знае КАК да мечтае. Ние не знаем как да мечтаем. Да мечтаеш е отговорно, често дори нараняващо и трудно.

Ето защо реших да си напиша кратко ръководство за мечтите. За мен и за всички, които решат да поемат риска да мечтаят.

Според разбиранията си за живота, част от нас ВЯРВАТ, че мечтите им ще се сбъднат, защото е годината на тигъра, защото го заслужават, защото виждат знаци…

Друга част от нас планират, реорганизират,  инвестират.

Независимо кой път изберем обаче, мечтите започват с анализ на това кои сме ние, какви искаме да бъдем и какво искаме да ни се случи, защото ако и това не знаем…чакаме да спечелим от тотото, без да сме пуснали фиш.

Отговорът на въпроса Кой съм аз, обикновено е свързан с ролите, които всеки от нас изпълнява в живота си.

В моя случай, това са няколко основни групи, субординирани според собствената ми парадигма:

1. Роли свързани със семейството:

- майка

- съпруга

- човешко същество

- сестра

- дъщеря

2.Други взаимодействия:

- Роли свързани с приятелите ми

- Професионални роли

- Обществени роли

Стъпка 2 е да определим за какво  мечтаем във всяка една от ролите, които изпълняваме или пък дали има роля, която тепърва искаме да създадем.

1. Като майка – Тази година аз искам да положа основите на вярата в мечтите у децата си. Ако направя това, смело мога да кажа, че могат да продължат и без мен.

2. Като съпруга – Да намеря начин да изразя благодарност към половинката си, за това, че е прекарал 13 години от живота си с мен. В нашите отношения (и не само) моят начин е правилния начин. И често начинът по който го изразявам е, ще бъде както казвам или просто няма да бъде. Компромис все още е непозната дума в речника ми. И не ме разбирайте погрешно – не искам да я научавам. Просто искам да благодаря за разбирането.

3. Като човешко същество – Да променя перспективата – намирам себе си за решителен, самоуверен и успешен човек, когато знам какво искам. Най-големият ми страх е свързан с това, да загубя перспективата. Прекаленото застояване на едно място, в едни обувки (роли) неминуемо води до загуба на стимули, предизвикателства и перспективи. Положих началото на тази промяна миналата година, когато напуснах работа. Тази година ще пътувам.

4. Като приятел – обичам приятелите си. Мисля, че те го знаят. Тази година ще трябва да им оказвам моята помощ и подкрепа както винаги и повече, използвайки по-малко време за това.

5. Като дъщеря и внучка – Светът е устроен така, че всеки инвестира в следващото поколение. Ако питате мен – не бих изпуснала възможността да показвам всеки ден на хората, които са ме създали, колко много означават те за мен.

Изпълнявайки горепосочените роли аз няма да преставам да бъда усмихната, контактна, отворена, откровена, устремена, вдъхновяваща.

И ще се опитам да бъда балансирана между душевният си и материален свят, приемаща, прощаваща, търпелива, подредена, последователна, старателна, уравновесена (дали не го споменах вече?), голяма.

Пожелавам на всички една мечтателна 2010 г.!