Незнайно как част от тях са се заселили в Ямбол и Сливен от където предполагам тръгва и моят род, но дядо ми  е роден в Русе – европейската столица на евреите. Красив град с богат дух и култура. И днес си заслужава да го усетите.
Дядо ми е роден 1921г. в семейството на беден счетоводител дядо Жул и (всички го знаем – добродушен особняк) и силната, неповторима баба Беа.
Дядо ми е идеалист.

Ето защо е активен участник в антифашисткото движение и прекарва 1942 до 1944 в затвора. Гладът, мизерията и дори крастата след години бяха само истории, които внуците да слушаме с широко отворени очи и уши.

Дядо ми е учен и преподавател…И то какъв!
От 1951 до 1986  проф. д-р на ик. науки Жак Жул Аройо е преподавател във ВИИ „К. Маркс“, а после и в Свободния университет във Варна до 1992.
Когато той говори за макроикономика…дори и аз слушам.
Дядо ми е патриот.

За него, ако си роден в България, това има значение. Това е твоята родина, това е твоята муза, това е твоята съдба. Каквото и да знаеш и умееш да правиш – прави го за родината си.
Дядо ми е планинар.

Върви и си свирука. Познава всяко кътче по нашите планини…Върви…Мълчаливо…Може би твори, а може би просто обича…

Дядо ми има семейство.

И няма по-важно от това да предаде на всеки член от него чувството за дълг и обич към семейството и родината.
Така е и сега. Всички сме тук. Заедно. Ръка за ръка, за да го носим и предадем. Такъв, какъвто е.
ГОЛЯМ

Това беше година на свобода.

като се замисля, колко ли са хората, които могат да се похвалят, че са имали цяла 365 дневна година преизпълнена със свобода, която да чувстват във всяко свое движение, във всеки свой косъм на тялото? Не много.

Е, аз я имах.

Благодаря ти, Ду!

Дори никога в живота ми повече да не се повтори, аз няма да я забравя.

В тази година тичах много. Всяка сутрин. Изгеждах и се чувствах истински здрава красива и щастлива без да ходя на фитнес, солариум, фризьор или каквото и да е.  Аз, Сара, музика и парк.

В тази година започнах  нещо (прословутия дек) и го завърших. Вече знам. Трябва да искам, да имам приятели и семейство, които да ми вярват и мога да направя каквото съм си наумила.

Благодаря ви, Ду, Сашо и Марги.

В тази година напреднах доста с английския език и почувствах, че още обичам да уча, заради неповторимото усещане, че се катериш нанякъде и винаги има още накъде, макар че височината, която си покатерил си е съвсем солидна . И отново, благодаря ти Ду.

Благодаря и на тодор к.   За приятелството, за книгите, за вниманието, подкрепата. За всичко!

Тази година танцувах. Месеци, в които се чувствах истински жива с магията на индийския танци Капка Кумар. Благодаря!

Танцова формация Раджуника

Тази година се скъсах да се смея. Просто се скъсах. И научих, че няма нищо по-важно от това, когато си напрегнат да се усмихнеш, когато си тревожен, да се засмееш, когато искаш да помогнеш на някой, да го разсмееш . Научих също, че има други хора като мен. Малко странни, но шарени и толкова истински, които носят големи сърца и имат паралелни мисии. Благодаря ви Сиси, Лили, Габи, всички

Първият български клуб по йога на смеха Фрейле

Повечето страни, особено тези, които искат да градят силното си присъствие в картата на света, като САЩ, Израел или такива, в които децата са особено застрашени от войни, бедност и бедствия като някои африкански държави имат дългогодишни школи по обучение на деца лидери.

Казваме, че децата са нашето бъдеще, но какво изобщо правим за бъдещето си? Колко от нас смятат, че в България има приемственост между поколенията, че поколението, което расте познава българската история, култура, народопсихология и осъзнава собствената си и на страната ни роля в бъдеща Европа?

Вярваме ли, че учителите ни са готови за отговорната задача да обучават следващо поколение лидери в България?

Вероятно пак съм пристрастна и с присъщият ми драматизъм се опитвам да провокирам заобикалящата ме среда да се вживее в моята идея. А именно разработка на качествен проект за подготовка на учители, които да си поставя следните цели:

• Да подготви учителите за отговорната задача да обучават следващо поколение лидери в България, като:
  • повиши професионалните стандарти, лидерски капацитет и мотивация за работа на учителите;
  • внесе в българското училище разнообразие от добри световни практики за разпознаване и развитие на лидери
• Подпомогне:
  • приемствеността между поколенията и подготви лидери познаващи Българската история, културно наследство и народопсихология и осъзнаващи собствената си и на страната си роля в бъдеща Европа;
  • уменията на децата за справяне в непривична ситуация.

За сега толкоз. Със сигурност ще има още публикации по темата, защото работя и ще продължавам да работя по това.

Ако някой от вас също проявява интерес:

http://practicethis.com/2008/06/06/john-woodens-12-lessons-in-leadership-for-kids/

http://www.enotalone.com/article/3957.html

http://www.buzzle.com/articles/leadership-activities-for-kids.html

На първо място имам приятели, които съм избрала аз, имам такива, които са ме избрали и такива, с които взаимно сме се взели .

На второ място всеки мой приятел може да се видоизмени и трансформира с времето и това едва ли ще промени статуквото му, защото, той вече ще е там, където му е мястото – право в сърцето ми.

Така че, имам успели приятели, имам откачени приятели, имам объркани приятели, имам щастливи приятели, имам емоционално и общо интелигентни приятели, а имам и такива, които не могат да бъдат поставени в категория и обкичени с етикет. И все пак…

Какво във хората ви впечатлява и провокира да искате да ви бъдат близки?

Аз  вече имам  отговор на своя въпрос.

Националноста, местоживеенето, социалното положение, интелекта, професията и интересите  са без значение.

Моите приятели са:

Личности (СЪЗНАТЕЛНО действащи, социални същества). Това за мен означава да имат ясен отговор на въпроса кои са те, къде са границите им и за какво са тук;

Принципни (притежават убеждения, според които се ръководят в живота си). Те не просто притежават принципи, а принципите, които спазват до голяма степен съвпадат с моите:

• Обикновенно те са привърженици на радикалната и безкористна откровеност. С риск да бъдат наивни, глуповати и безполезни за самите себе си.
• Зачитат човешкото достойнство. Бидейки откровени, всички те са деликатни и предоставящи обилни количества свобода в общуването си с околните;
• Те притежават засилено чувство за дълг и са лоялни. На принципите, начина си на живот и близките си.

http://www.ted.com/talks/lang/eng/seth_godin_on_the_tribes_we_lead.html
И аз много, много ги обичам!

С 2 думи той гласи: “Във всяка служебна йерархия хората биват повишавани до нивото на тяхната некомпетентност.”

Това ще рече, че във всяка йерархична организация се назначават хора, които, щом демонстрират, че се справят добре с работата си, биват повишавани и това продължава до момента, в който не им достигат знания, умения или ищах и спират да се развиват (т.е. те са некомпетентни за позицията си).

Книгата е уникален микс от желязна логика, добро познаване на йерархичната структура и навици на бюрократичните (най-вече) звена и не малка доза ирония.

Също така, като всяка себеуважаваща се теория и тази е едностранна и манипулативна.

От друга страна, стой теорията на Сократ за зоната на некомпетентността (съвсем неизползваема в наши дни) доразвита от Лев Виготски, един много уважаван от мен педагог, а именно теорията за зоната на най-близкото развитие.

Сократ казва, че ролята на учителя е да доведе детето до зоната на неговата собствена некомпетентност, което би следвало да го провокира да се развива и да я намалява (в противовес на настоящето схващане за ролята на учителя, като човек, който трябва да намалява зоната на некомпетентността на ученика).

Лев Виготски (1896-1934) смята, че обучението е най-плодотворно тогава, когато протича в зоната на най-близкото развитие.

Според него, присъщо на човек е да работи само в зоната на актуалното си развитие (ЗАР), т.е. с информация, която е добре позната (всичко, което знаем и можем). Зоната на близкото развитие включва всичко онова, с което не можем да се справим сами, но може да преодолеем трудностите с нечия подкрепа (знаем, но не можем). В зоната на далечното развитие се намира  всичко онова, с което в бъдеще ще можем да се справим, но още е непосилно да се достигне, дори и с подкрепа.

Та според Виготски, най-плодотворната среда за обучение и достигане на някакво развитие е именно ЗБР, в която ние винаги сме частично некомпетентни, защото само от там, бихме могли да виждаме какво още не знаем и следователно да го учим и да се развиваме.

Виктор Франкъл (1905-1997) е австрийски невролог и психиатър. Смята се за баща на екзистенциалния анализ (анализ на смисъла на живота).  В книгата си „В търсене на смисъла” за първи път публикувана през 1946г. Развива теорията за празното пространство между стимула и реакцията, което ние можем да запълним със свободната си воля. т.е. ако ти ударят шамар, можеш да обърнеш другата си буза, можеш да отвърнеш, можеш да се обидиш, можеш и да се засмееш.

Следвайки тази непоклатима логика избирам всеки път, когато ми се стори, че съм некомпетентна, да го приема като предизвикателство, а не като знак, че трябва да се върна крачка назад.

Това си мисля аз за Принципът на Питър…

А вие?

Работата с ръце успокоява нервите, сплотява, учи…

Ето моите топ 3 предложения в това отношение:

1. Стъклопис /stained glass/

http://www.stainedglassguild.co.uk/household1.htm

Необходими материали:

1.Бои за стъкло  (можете да намерите практически навсякъде, като се започне от типично детски магазини и се завърши с художнически магазини).

2. Прозорци, които сте готови да изрисувате или шишета, буркани, чаши и всякакъв друг стъклен амбалаж.

3. Идея. Интернет е пълен с невероятни предложения в това отношение, така че има за всеки вкус и стил. Аз съм известна със свободомислието си и просто връчих боите в ръцете на децата си.

2. Парцалени килимчета.

Едновременно създават основите на учение за рециклирането и са забавни и ефективни.

Необходими са ви:

1.мрежа, която да използвате за основа на килимчето си,

2. наистина износени и скъсани стари тениски,

3. ножица.

Накъсвате на широки 1см. ленти тениската, нарязвате ги с избрана от вас дължина (между 4 и 8 см.) започвате да промушвате лентите в избрани от вас цветове, една до друга, докато образуват плътна покривка. Можете да завързвате двата края на лентата или да ги оставяте свободни.

3. Рециклиране на хартия

http://www.metacafe.com/watch/820961/how_to_recycle_paper_homemade_letter_paper/

Необходими са ви:

1. Стари вестници, изписани учебни тетрадки изобщо всякакъв вид използвана вече хартия. Можете да ги сортирате по цветове. От бяла хартия ще се получи бял рециклиран лист, от кашони и картони бежова, от вестниците, сивкава.

2. Съд, в кото да пасирате хартията и я превърнетев пулпа

3. Рамка с тензух (можете да използвате пластмасова кутия от сладолед със завързан плътно върху отвора и тензух.

Голям съд, в който да поставите пулпата, след като е приготвена.

Направа:

1. Сковавате дървена рамка в желан от вас размер. А4 или по малка за производство на хартия за картички. Заковавате, зашивате опънато върху рамката парче тензух.

2. Накъсвате хартията на малки парченца, накисвате ги с вода и ги пасирате с хаванче, миксер, пасатор или кухненски робот.

3. Изсипвате превърнатата в каша вода с хартия в съд, загребвате от течността с рамката с тензух. (Ако разполагате с пластмасова кутия от сладолед, изсипвате част от пулпата върху тензуха на кутията, разпределяте внимателно с ръка или кухннски прибор и оставяте да се отцеди)

Отцеждате, поставяте на твърда повърхност и попивате останалата вода с парцали.

Отлепвате парчето влажна хартия от тензуха.

Приятни мигове!

Вярвам можете да си представите безумието, до което ме води съзнателния отказ на дъщеря ми да мечтае.

И понеже трудно се отказвам…. Осъзнах! Тя не знае КАК да мечтае. Ние не знаем как да мечтаем. Да мечтаеш е отговорно, често дори нараняващо и трудно.

Ето защо реших да си напиша кратко ръководство за мечтите. За мен и за всички, които решат да поемат риска да мечтаят.

Според разбиранията си за живота, част от нас ВЯРВАТ, че мечтите им ще се сбъднат, защото е годината на тигъра, защото го заслужават, защото виждат знаци…

Друга част от нас планират, реорганизират,  инвестират.

Независимо кой път изберем обаче, мечтите започват с анализ на това кои сме ние, какви искаме да бъдем и какво искаме да ни се случи, защото ако и това не знаем…чакаме да спечелим от тотото, без да сме пуснали фиш.

Отговорът на въпроса Кой съм аз, обикновено е свързан с ролите, които всеки от нас изпълнява в живота си.

В моя случай, това са няколко основни групи, субординирани според собствената ми парадигма:

1. Роли свързани със семейството:

- майка

- съпруга

- човешко същество

- сестра

- дъщеря

2.Други взаимодействия:

- Роли свързани с приятелите ми

- Професионални роли

- Обществени роли

Стъпка 2 е да определим за какво  мечтаем във всяка една от ролите, които изпълняваме или пък дали има роля, която тепърва искаме да създадем.

1. Като майка – Тази година аз искам да положа основите на вярата в мечтите у децата си. Ако направя това, смело мога да кажа, че могат да продължат и без мен.

2. Като съпруга – Да намеря начин да изразя благодарност към половинката си, за това, че е прекарал 13 години от живота си с мен. В нашите отношения (и не само) моят начин е правилния начин. И често начинът по който го изразявам е, ще бъде както казвам или просто няма да бъде. Компромис все още е непозната дума в речника ми. И не ме разбирайте погрешно – не искам да я научавам. Просто искам да благодаря за разбирането.

3. Като човешко същество – Да променя перспективата – намирам себе си за решителен, самоуверен и успешен човек, когато знам какво искам. Най-големият ми страх е свързан с това, да загубя перспективата. Прекаленото застояване на едно място, в едни обувки (роли) неминуемо води до загуба на стимули, предизвикателства и перспективи. Положих началото на тази промяна миналата година, когато напуснах работа. Тази година ще пътувам.

4. Като приятел – обичам приятелите си. Мисля, че те го знаят. Тази година ще трябва да им оказвам моята помощ и подкрепа както винаги и повече, използвайки по-малко време за това.

5. Като дъщеря и внучка – Светът е устроен така, че всеки инвестира в следващото поколение. Ако питате мен – не бих изпуснала възможността да показвам всеки ден на хората, които са ме създали, колко много означават те за мен.

Изпълнявайки горепосочените роли аз няма да преставам да бъда усмихната, контактна, отворена, откровена, устремена, вдъхновяваща.

И ще се опитам да бъда балансирана между душевният си и материален свят, приемаща, прощаваща, търпелива, подредена, последователна, старателна, уравновесена (дали не го споменах вече?), голяма.

Пожелавам на всички една мечтателна 2010 г.!

Мотивация е всеки наш импулс да действаме, да правим нещо.Тя може да бъде вътрешна или външна, т.е. ако аз ти кажа да правиш нещо, защото инак…не ми се мисли, или ако ти сам решиш да правиш нещо.

Сега ще си говорим за вътрешната мотивация.

Обичайно тя се появява в състояние на дискомфорт. Необичайно пак тогава се появява…т.е. – ще си купиш хляб, ама ако си гладен (или ако аз ти кажа разбира се), ще си пуснеш музика, ако ти е тъжно и ще си потърсиш работа ако имаш нужда от поле за изява или от пари, знам ли те и аз теб .

Сега да предположим, че ти си един …щастлив човек. Един..такъв, непретенциозен, свирукащ си, вечен нехранимайко (от тези, дето аз най-ги харесвам). Животът ти е песен и е лесен…

Какво би те накарало да правиш нещо? Нещо за бога! Направи нещо!!! Нищо… Защото ти си непретенциозен, свирукащ нехранимайко.

И така, ако ти е много  хубаво, спокойно, романтично, знай, че това не е на добре, защото продължителното бездействие ще те заведе до дъното. Твоето дъно, сиреч състоянието ти на дискомфорт. И ако си безгрижен, това ще стане много бавно и много мъчително!

И какво се оказа, че щастливите, безгрижни, свирукащи хора, които аз толкова харесвам, всъщност са слабо мотивирани да действат и успяват и в повечето време се носят безметежно към собственото си дъно?!

Ех….

Утешителна печалба за щастливците е фактът, че с малко усилие постигат голям напредък според разни други житейски максими:

Щастливите хора обикновено са позитивно настроени същества, които вярват в успеха на начинанията си, което автоматично ги превръща в по-успешни от другите.

Споделените мигове на щастие, тъга, страх, радост, споделените знания, споделените планове и мечти.

Може би за това FB толкова ми допада.

Там мога да прочета от Ира, че е все така жизнерадостна и несломима любопитка, от Пепи, че е дошло време да сложа коледен лак, от Франци, че буквално (а не преносно) е ударил дъното на басейна, да знам, че Асен все още гори в буквалния и преносния смисъл на думата…няма да ми стигне поста да изброя.

Ефективен начин да подобрим споделянето помежду си е прозорчето на JOHARI и за това реших да го споделя с вас.

1955г. Джозеф и Хари Ингдъм американски когнитивни психолози, създават този инструмент, за да онагледят етапите, през които преминава личността при взаимодействието си с други.

Прозорчето им се състои от 4 квадрата.

В първия квадрат се намира всичко, което ние знаем за себе си и другите знаят за нас – поведение, нагласи, емоции, чувства, знания, опит, умения, позиции…

Вторият квадрат е всичко онова, което другите знаят за нас, но ние не знаем за себе си. Като това как нашето поведение изглежда в очите на другите.

Третият квадрат съдържа информация за личността ни, която не бихме искали да споделим с другите. Например нашите страхове, тайни цели, чувствителността ни, манипулативни планове и др.

И квадрат номер 4 е свързан с онова, което нито ние знаем за себе си, нито другите.

Обикновено става дума за умения, която притежаваме, но не знаем, за тях, защото не сме имали възможността да използваме, страхове, за които все още не знаем, защото не сме попадали в съответната ситуация и т.н.

Когато си нов член на група, арената ти, или квадрат N1 е по-малка, спрямо останалите квадрати. Колкото по-комфортно се чувства човек в една група, толкова по-голяма става неговата Арена (кв1) за сметка на другите квадрати.

А как именно става това?

Ако искаш да знаеш какво другите виждат у теб (кв2) – питай. Ако искаш другите да знаят повече за  теб(кв3) – казвай.

Ако искаш да знаеш повече за себе си в нетипична ситауция (кв4) пробвай и споделяй.

С настоящата писанка не откривам топлата вода, а споделям . С едничката цел да ви насърча да споделяте. Смело. Ако искате…

Между другото ‘Прозорчето’  е много сполучлив за употреба инструмент пр почти всички видове обучения като – Комуникативни умения, Обучения за обучаващи, Лидерски и управленски умения и т.н.

Не можах да ви нарисувам хубава картинка, но пък ако проявявате интерес: johari window

В отговор на това търсене е и настоящият пост.

Няма да се спирам и да обръщам внимание на дизайна на длъжностната характеристика (това е тема на отделен пост). Ще конкретизирам моето виждане за характеристиката на изпълняваните работи.

Преди да продължа по същество бих искала да отбележа също, че универсална длъжностна характеристика по отношение на никоя професия не съществува и разбира се в най-добрият вариант такава е разработена специално и индивидуално според нуждите на компанията.

По мои наблюдения за сега в България съществуват 2 основни схващания за ролята на Тренинг мениджъра,в зависимост, от които се разработват и съответни длъжностни характеристики.

Тренинг мениджър като част от дирекция „Човешки ресурси”

Спецификата на Тренинг мениджър-а като част от дирекция ЧР е в това, че той отговаря за обучението и развитието на целият персонал на компанията – front и back офис, докладва на директор човешки ресурси. Цялостната политика по отношение на обучението е съобразена с политиката на компанията по отношение на човешките ресурси.

Качеството на предлаганата услуга се измерва:

-      по резултатите от тестовете на преминалите през обучение служители;

-      анкетните карти за обратна връзка от обучения;

-      резултатите от годишната оценка на  служителите

Така изглеждат с поред мен основните дейности на позицията в този случай:

Характеристика на изпълняваните работи

1. Разработване на планове и програми за обучение и развитие на персонала

• Идентифициране на потребностите от обучение
  • Интервюта, анкетни карти, резултати от оценка на дейността на персонала и др.;
  • Създаване на програма за обучение на всички йерархични нива (за back и front офис);
  • Разработване на годишна програма за обучение на персонала;
  • Анализ на възвращаемостта на направените инвестиции в обучение
    • разработване на анкетни карти и бланки за отчитане на ефекта от обучението;
  • Контрол на дейността по обучение – супервизия на екип от тренери;
  • Предлага нови инициативи в областта на обученията и развитието на персонала с цел постоянно повишаване на квалификацията на работещите в организацията.

  2.Разработване, организиране и провеждане на обучения

• Поддържане на тесен контакт с правителствени и неправителствени обучителни институции;
• Поддържане на актуален архив с вътрешнофирмени обучения;
• Разработване на нови вътрешнофирмени обучения;
• Организиране на вътрешнофирмени и външни обучения
  

  3. Разработване на обучителни материали и инструменти

• Наръчници за Мениджърите ( на back и front офиси) – учебни помагала съдържащи основни принципи и инструменти за управление на екип, като:
  • Форми за ежедневно, седмично и месечно планиране и отчитане на Застрахователни консултанти и Мениджъри на екипи,
  • Форми за наблюдение на търговски и управленски процеси и даване на конструктивна обратна връзка,
  • Наръчник на служителите – основни правила за работа, търговски диалози и подходи;
  • Разработване на тестове за завършено входящо ниво на служители и мениджъри;
  • Ръководство за водещият на обучение в компанията– пълен набор от планове, слайдове, лекции и материали за всяко от вътрешнофирмените обучения

Тренинг мениджър като част от дирекция „Продажби”

Подобни позиции съществуват в големите търговски компании като например големи вериги магазини за бързооборотни стоки и/или техника, животозастрахователни компании, компании свързани с търговия с недвижими имоти.

Разликата между Тренинг мениджър-а като част от дирекция ЧР и този в дирекция продажби е в това, че той отговаря за обучението и развитието на търговският  персонал на компанията – front офис, докладва на директор Продажби.

Политиката по отношение на обучението е съобразена с политиката на дирекция продажби.

Качеството на предлаганата услуга се измерва освен с резултатите от тестове, обратна връзка от обучения и атестация с:

-      Увеличаване на продажбите;

-      Удовлетвореността на клиентите;

-      Подобряване на представянето на Мениджърите и др.

Често пъти Тренинг мениджърите в търговски компании, освен с горепосочените задължения се ангажират и с:

1. Развитие на Търговска мрежа

• Създаване и внедряване на правила и процедури за набиране, обучение и супервизия на новоназначени служители;
• Създаване и внедряване на правила и процедури за работа на търговската мрежа;
• Обучение на работното място на новоназначени служители;
• Провеждане на демонстрации и наблюдения на търговски и мениджърски персонал;
• Разработване на форми и методи за контрол на дейността.

2. Мотивация на Търговска мрежа

• Вътрешнофирмени състезания
  • Разработване на критерии за участие;
  • Планиране и организация;
  • Създаване на експертни клубове;
  • Участие в организацията и водене на годишни Търговски конференции

Ако някой приема това, което върши като тренер или тренинг мениджър като своя главна цел в този живот, то той всъщност трябва да живее с това, а не да го приема като длъжностна характеристика.

Ето и един невероятно мотивираща презентация, на един велик презентатор и диригент, който знае каква е неговата главна цел в този живот.