Чета напоследък “Мемоарите на Негово Светейшество Далай Лама” (за 14тият такъв говорим) и си мисля за тибетската образователна система.

Един от основните недостатъци на модерните образователни системи в световен мащаб е увеличаването на количеството предоставяна информация (логично свързано с научно техническият прогрес) за сметка на намаляване на методите за осмисляне и отнасяне спрямо получената информация.

Има теории, според, които тази тенденция е умишлена и цели да лиши поколенията от здрава мисъл и логика, за да бъдат лесно управляеми и манипулируеми (Zeitgeist) (още…)

Да бъдеш добър писател романист означава да имаш идея, която да доведе читателя до прозрение, която да изложиш на не по-малко от 100 страници, използвайки обикновено дузина  герои и навлизайки в бита им до там, че да опишеш миризмата на стара жена с “миризма на остаряла мушама”, като не изпускаш основната идея.

Танцувайки стриптийз с читателя страница след страница и в добрият случай, оставяйки го с въпрос, вместо с отговор или с магически облякла се стриптийзьорка по време на танца.

Любима книга – Вещиците от Истуик. А сега и Вдовиците от Истуик. Не за друго, ами защото съм една вещица…

Ъпдайк за мен е импресионист, ако може да се направи такава аналогия. Заради реалистичните образи, които рисува.

Какво прави Вонегът?

Ами влизаш си да гледаш стриптийз, значи и девойката се появява брутално и нахално гола, обърсва ти 2 шамара и се захваща с интелектуална дейност. Все така разголена.

Вонегът е карикатурист.

Най-любима книга на всички времена – Фарс или никога повече самота.

Защо? Заради екстаза на единението.

Stary Stary Night