Това беше година на свобода.

като се замисля, колко ли са хората, които могат да се похвалят, че са имали цяла 365 дневна година преизпълнена със свобода, която да чувстват във всяко свое движение, във всеки свой косъм на тялото? Не много.

Е, аз я имах.

Благодаря ти, Ду!

Дори никога в живота ми повече да не се повтори, аз няма да я забравя.

В тази година тичах много. Всяка сутрин. Изгеждах и се чувствах истински здрава красива и щастлива без да ходя на фитнес, солариум, фризьор или каквото и да е.  Аз, Сара, музика и парк.

В тази година започнах  нещо (прословутия дек) и го завърших. Вече знам. Трябва да искам, да имам приятели и семейство, които да ми вярват и мога да направя каквото съм си наумила.

Благодаря ви, Ду, Сашо и Марги.

В тази година напреднах доста с английския език и почувствах, че още обичам да уча, заради неповторимото усещане, че се катериш нанякъде и винаги има още накъде, макар че височината, която си покатерил си е съвсем солидна . И отново, благодаря ти Ду.

Благодаря и на тодор к.   За приятелството, за книгите, за вниманието, подкрепата. За всичко!

Тази година танцувах. Месеци, в които се чувствах истински жива с магията на индийския танци Капка Кумар. Благодаря!

Танцова формация Раджуника

Тази година се скъсах да се смея. Просто се скъсах. И научих, че няма нищо по-важно от това, когато си напрегнат да се усмихнеш, когато си тревожен, да се засмееш, когато искаш да помогнеш на някой, да го разсмееш . Научих също, че има други хора като мен. Малко странни, но шарени и толкова истински, които носят големи сърца и имат паралелни мисии. Благодаря ви Сиси, Лили, Габи, всички

Първият български клуб по йога на смеха Фрейле

На първо място имам приятели, които съм избрала аз, имам такива, които са ме избрали и такива, с които взаимно сме се взели .

На второ място всеки мой приятел може да се видоизмени и трансформира с времето и това едва ли ще промени статуквото му, защото, той вече ще е там, където му е мястото – право в сърцето ми.

Така че, имам успели приятели, имам откачени приятели, имам объркани приятели, имам щастливи приятели, имам емоционално и общо интелигентни приятели, а имам и такива, които не могат да бъдат поставени в категория и обкичени с етикет. И все пак…

Какво във хората ви впечатлява и провокира да искате да ви бъдат близки?

Аз  вече имам  отговор на своя въпрос.

Националноста, местоживеенето, социалното положение, интелекта, професията и интересите  са без значение.

Моите приятели са:

Личности (СЪЗНАТЕЛНО действащи, социални същества). Това за мен означава да имат ясен отговор на въпроса кои са те, къде са границите им и за какво са тук;

Принципни (притежават убеждения, според които се ръководят в живота си). Те не просто притежават принципи, а принципите, които спазват до голяма степен съвпадат с моите:

• Обикновенно те са привърженици на радикалната и безкористна откровеност. С риск да бъдат наивни, глуповати и безполезни за самите себе си.
• Зачитат човешкото достойнство. Бидейки откровени, всички те са деликатни и предоставящи обилни количества свобода в общуването си с околните;
• Те притежават засилено чувство за дълг и са лоялни. На принципите, начина си на живот и близките си.

http://www.ted.com/talks/lang/eng/seth_godin_on_the_tribes_we_lead.html
И аз много, много ги обичам!

С 2 думи той гласи: “Във всяка служебна йерархия хората биват повишавани до нивото на тяхната некомпетентност.”

Това ще рече, че във всяка йерархична организация се назначават хора, които, щом демонстрират, че се справят добре с работата си, биват повишавани и това продължава до момента, в който не им достигат знания, умения или ищах и спират да се развиват (т.е. те са некомпетентни за позицията си).

Книгата е уникален микс от желязна логика, добро познаване на йерархичната структура и навици на бюрократичните (най-вече) звена и не малка доза ирония.

Също така, като всяка себеуважаваща се теория и тази е едностранна и манипулативна.

От друга страна, стой теорията на Сократ за зоната на некомпетентността (съвсем неизползваема в наши дни) доразвита от Лев Виготски, един много уважаван от мен педагог, а именно теорията за зоната на най-близкото развитие.

Сократ казва, че ролята на учителя е да доведе детето до зоната на неговата собствена некомпетентност, което би следвало да го провокира да се развива и да я намалява (в противовес на настоящето схващане за ролята на учителя, като човек, който трябва да намалява зоната на некомпетентността на ученика).

Лев Виготски (1896-1934) смята, че обучението е най-плодотворно тогава, когато протича в зоната на най-близкото развитие.

Според него, присъщо на човек е да работи само в зоната на актуалното си развитие (ЗАР), т.е. с информация, която е добре позната (всичко, което знаем и можем). Зоната на близкото развитие включва всичко онова, с което не можем да се справим сами, но може да преодолеем трудностите с нечия подкрепа (знаем, но не можем). В зоната на далечното развитие се намира  всичко онова, с което в бъдеще ще можем да се справим, но още е непосилно да се достигне, дори и с подкрепа.

Та според Виготски, най-плодотворната среда за обучение и достигане на някакво развитие е именно ЗБР, в която ние винаги сме частично некомпетентни, защото само от там, бихме могли да виждаме какво още не знаем и следователно да го учим и да се развиваме.

Виктор Франкъл (1905-1997) е австрийски невролог и психиатър. Смята се за баща на екзистенциалния анализ (анализ на смисъла на живота).  В книгата си „В търсене на смисъла” за първи път публикувана през 1946г. Развива теорията за празното пространство между стимула и реакцията, което ние можем да запълним със свободната си воля. т.е. ако ти ударят шамар, можеш да обърнеш другата си буза, можеш да отвърнеш, можеш да се обидиш, можеш и да се засмееш.

Следвайки тази непоклатима логика избирам всеки път, когато ми се стори, че съм некомпетентна, да го приема като предизвикателство, а не като знак, че трябва да се върна крачка назад.

Това си мисля аз за Принципът на Питър…

А вие?

Работата с ръце успокоява нервите, сплотява, учи…

Ето моите топ 3 предложения в това отношение:

1. Стъклопис /stained glass/

http://www.stainedglassguild.co.uk/household1.htm

Необходими материали:

1.Бои за стъкло  (можете да намерите практически навсякъде, като се започне от типично детски магазини и се завърши с художнически магазини).

2. Прозорци, които сте готови да изрисувате или шишета, буркани, чаши и всякакъв друг стъклен амбалаж.

3. Идея. Интернет е пълен с невероятни предложения в това отношение, така че има за всеки вкус и стил. Аз съм известна със свободомислието си и просто връчих боите в ръцете на децата си.

2. Парцалени килимчета.

Едновременно създават основите на учение за рециклирането и са забавни и ефективни.

Необходими са ви:

1.мрежа, която да използвате за основа на килимчето си,

2. наистина износени и скъсани стари тениски,

3. ножица.

Накъсвате на широки 1см. ленти тениската, нарязвате ги с избрана от вас дължина (между 4 и 8 см.) започвате да промушвате лентите в избрани от вас цветове, една до друга, докато образуват плътна покривка. Можете да завързвате двата края на лентата или да ги оставяте свободни.

3. Рециклиране на хартия

http://www.metacafe.com/watch/820961/how_to_recycle_paper_homemade_letter_paper/

Необходими са ви:

1. Стари вестници, изписани учебни тетрадки изобщо всякакъв вид използвана вече хартия. Можете да ги сортирате по цветове. От бяла хартия ще се получи бял рециклиран лист, от кашони и картони бежова, от вестниците, сивкава.

2. Съд, в кото да пасирате хартията и я превърнетев пулпа

3. Рамка с тензух (можете да използвате пластмасова кутия от сладолед със завързан плътно върху отвора и тензух.

Голям съд, в който да поставите пулпата, след като е приготвена.

Направа:

1. Сковавате дървена рамка в желан от вас размер. А4 или по малка за производство на хартия за картички. Заковавате, зашивате опънато върху рамката парче тензух.

2. Накъсвате хартията на малки парченца, накисвате ги с вода и ги пасирате с хаванче, миксер, пасатор или кухненски робот.

3. Изсипвате превърнатата в каша вода с хартия в съд, загребвате от течността с рамката с тензух. (Ако разполагате с пластмасова кутия от сладолед, изсипвате част от пулпата върху тензуха на кутията, разпределяте внимателно с ръка или кухннски прибор и оставяте да се отцеди)

Отцеждате, поставяте на твърда повърхност и попивате останалата вода с парцали.

Отлепвате парчето влажна хартия от тензуха.

Приятни мигове!

Вярвам можете да си представите безумието, до което ме води съзнателния отказ на дъщеря ми да мечтае.

И понеже трудно се отказвам…. Осъзнах! Тя не знае КАК да мечтае. Ние не знаем как да мечтаем. Да мечтаеш е отговорно, често дори нараняващо и трудно.

Ето защо реших да си напиша кратко ръководство за мечтите. За мен и за всички, които решат да поемат риска да мечтаят.

Според разбиранията си за живота, част от нас ВЯРВАТ, че мечтите им ще се сбъднат, защото е годината на тигъра, защото го заслужават, защото виждат знаци…

Друга част от нас планират, реорганизират,  инвестират.

Независимо кой път изберем обаче, мечтите започват с анализ на това кои сме ние, какви искаме да бъдем и какво искаме да ни се случи, защото ако и това не знаем…чакаме да спечелим от тотото, без да сме пуснали фиш.

Отговорът на въпроса Кой съм аз, обикновено е свързан с ролите, които всеки от нас изпълнява в живота си.

В моя случай, това са няколко основни групи, субординирани според собствената ми парадигма:

1. Роли свързани със семейството:

- майка

- съпруга

- човешко същество

- сестра

- дъщеря

2.Други взаимодействия:

- Роли свързани с приятелите ми

- Професионални роли

- Обществени роли

Стъпка 2 е да определим за какво  мечтаем във всяка една от ролите, които изпълняваме или пък дали има роля, която тепърва искаме да създадем.

1. Като майка – Тази година аз искам да положа основите на вярата в мечтите у децата си. Ако направя това, смело мога да кажа, че могат да продължат и без мен.

2. Като съпруга – Да намеря начин да изразя благодарност към половинката си, за това, че е прекарал 13 години от живота си с мен. В нашите отношения (и не само) моят начин е правилния начин. И често начинът по който го изразявам е, ще бъде както казвам или просто няма да бъде. Компромис все още е непозната дума в речника ми. И не ме разбирайте погрешно – не искам да я научавам. Просто искам да благодаря за разбирането.

3. Като човешко същество – Да променя перспективата – намирам себе си за решителен, самоуверен и успешен човек, когато знам какво искам. Най-големият ми страх е свързан с това, да загубя перспективата. Прекаленото застояване на едно място, в едни обувки (роли) неминуемо води до загуба на стимули, предизвикателства и перспективи. Положих началото на тази промяна миналата година, когато напуснах работа. Тази година ще пътувам.

4. Като приятел – обичам приятелите си. Мисля, че те го знаят. Тази година ще трябва да им оказвам моята помощ и подкрепа както винаги и повече, използвайки по-малко време за това.

5. Като дъщеря и внучка – Светът е устроен така, че всеки инвестира в следващото поколение. Ако питате мен – не бих изпуснала възможността да показвам всеки ден на хората, които са ме създали, колко много означават те за мен.

Изпълнявайки горепосочените роли аз няма да преставам да бъда усмихната, контактна, отворена, откровена, устремена, вдъхновяваща.

И ще се опитам да бъда балансирана между душевният си и материален свят, приемаща, прощаваща, търпелива, подредена, последователна, старателна, уравновесена (дали не го споменах вече?), голяма.

Пожелавам на всички една мечтателна 2010 г.!

Мотивация е всеки наш импулс да действаме, да правим нещо.Тя може да бъде вътрешна или външна, т.е. ако аз ти кажа да правиш нещо, защото инак…не ми се мисли, или ако ти сам решиш да правиш нещо.

Сега ще си говорим за вътрешната мотивация.

Обичайно тя се появява в състояние на дискомфорт. Необичайно пак тогава се появява…т.е. – ще си купиш хляб, ама ако си гладен (или ако аз ти кажа разбира се), ще си пуснеш музика, ако ти е тъжно и ще си потърсиш работа ако имаш нужда от поле за изява или от пари, знам ли те и аз теб .

Сега да предположим, че ти си един …щастлив човек. Един..такъв, непретенциозен, свирукащ си, вечен нехранимайко (от тези, дето аз най-ги харесвам). Животът ти е песен и е лесен…

Какво би те накарало да правиш нещо? Нещо за бога! Направи нещо!!! Нищо… Защото ти си непретенциозен, свирукащ нехранимайко.

И така, ако ти е много  хубаво, спокойно, романтично, знай, че това не е на добре, защото продължителното бездействие ще те заведе до дъното. Твоето дъно, сиреч състоянието ти на дискомфорт. И ако си безгрижен, това ще стане много бавно и много мъчително!

И какво се оказа, че щастливите, безгрижни, свирукащи хора, които аз толкова харесвам, всъщност са слабо мотивирани да действат и успяват и в повечето време се носят безметежно към собственото си дъно?!

Ех….

Утешителна печалба за щастливците е фактът, че с малко усилие постигат голям напредък според разни други житейски максими:

Щастливите хора обикновено са позитивно настроени същества, които вярват в успеха на начинанията си, което автоматично ги превръща в по-успешни от другите.

Споделените мигове на щастие, тъга, страх, радост, споделените знания, споделените планове и мечти.

Може би за това FB толкова ми допада.

Там мога да прочета от Ира, че е все така жизнерадостна и несломима любопитка, от Пепи, че е дошло време да сложа коледен лак, от Франци, че буквално (а не преносно) е ударил дъното на басейна, да знам, че Асен все още гори в буквалния и преносния смисъл на думата…няма да ми стигне поста да изброя.

Ефективен начин да подобрим споделянето помежду си е прозорчето на JOHARI и за това реших да го споделя с вас.

1955г. Джозеф и Хари Ингдъм американски когнитивни психолози, създават този инструмент, за да онагледят етапите, през които преминава личността при взаимодействието си с други.

Прозорчето им се състои от 4 квадрата.

В първия квадрат се намира всичко, което ние знаем за себе си и другите знаят за нас – поведение, нагласи, емоции, чувства, знания, опит, умения, позиции…

Вторият квадрат е всичко онова, което другите знаят за нас, но ние не знаем за себе си. Като това как нашето поведение изглежда в очите на другите.

Третият квадрат съдържа информация за личността ни, която не бихме искали да споделим с другите. Например нашите страхове, тайни цели, чувствителността ни, манипулативни планове и др.

И квадрат номер 4 е свързан с онова, което нито ние знаем за себе си, нито другите.

Обикновено става дума за умения, която притежаваме, но не знаем, за тях, защото не сме имали възможността да използваме, страхове, за които все още не знаем, защото не сме попадали в съответната ситуация и т.н.

Когато си нов член на група, арената ти, или квадрат N1 е по-малка, спрямо останалите квадрати. Колкото по-комфортно се чувства човек в една група, толкова по-голяма става неговата Арена (кв1) за сметка на другите квадрати.

А как именно става това?

Ако искаш да знаеш какво другите виждат у теб (кв2) – питай. Ако искаш другите да знаят повече за  теб(кв3) – казвай.

Ако искаш да знаеш повече за себе си в нетипична ситауция (кв4) пробвай и споделяй.

С настоящата писанка не откривам топлата вода, а споделям . С едничката цел да ви насърча да споделяте. Смело. Ако искате…

Между другото ‘Прозорчето’  е много сполучлив за употреба инструмент пр почти всички видове обучения като – Комуникативни умения, Обучения за обучаващи, Лидерски и управленски умения и т.н.

Не можах да ви нарисувам хубава картинка, но пък ако проявявате интерес: johari window

Един от основните недостатъци на модерните образователни системи в световен мащаб е увеличаването на количеството предоставяна информация (логично свързано с научно техническият прогрес) за сметка на намаляване на методите за осмисляне и отнасяне спрямо получената информация.

Има теории, според, които тази тенденция е умишлена и цели да лиши поколенията от здрава мисъл и логика, за да бъдат лесно управляеми и манипулируеми (Zeitgeist)

А ето как са подходили по въпроса с образованието на бъдещите лами в Тибет.

Тибетската държава, функционира като такава за първи път през 8 век. От тогава там се изповядва будзъм.

По-голямата част от средновековието, Тибет е под културното и политическо влияние на Китай, а днес се намира в границите му.

Ето защо притокът на информация към тибетският народ открай време е бил ограничен и деформиран.

Залагайки на онова, в което вярват и е относително постоянно, тибетските лами са създали следната образователна логика:

Обучението има 3 основни цели – постигане на знания, умения и отношение.

1.Усвояването на знания се постига, чрез наблюдение и подражание. Използва се основно в малките класове, където се учи четене и писане.

В следващият етап от развитието си, учениците трябва да развият своята памет, и придобият необходимите знания, за това започват наизустяване на религиозни трактати (единствената информация, с която разполагат и в която не се съмняват)

2. Постигането на умения се основава на принципа на цикличността и би могъл да се съотнесе към цикъла на Колб*

3. Личността не се определя от количеството знания и умения, които притежава, а от житейските избори, които прави.

Следва третата и може би най-важна част, а именно – формирането на отношение. То може да се постигне с обяснение или по метода на логическите диспути.

Ако направим кратка препратка към нашата образователна система, това което смятам че ни липсва е формирането на отношение към заобикалящата ни среда, за сметка на излишно количество информация.

И тъй като: а) не съм религиозна и според мен не религията е единственият път към формиране на правилно светоусещане; б) категорично не смятам за религиозно толерантно налагането на една религия върху всички деца в училище,  това на което трябва да се наблегне остава въвеждането на логическите диспути на обществено значими теми като редовна дисциплина в горен курс.

_________________________________________________________

Теории за ученето:

Асоционизъм (Дж. Дюи) – Същността на ученето се свежда до асоциации между усещания, възприятия и представи,Бихейвиоризъм (Уотсън, Торндайк, Толман) – Ученето е процес на поведението, а научаването резултат от съответен външен стимул, Гещалтизъм – Възникване на нов опит въз основа на реорганизация и преосмисляне на стар такъв, Теория за интериоризацията (Пиаже и Жане) – Развитието е спонтанен процес, а средата може само да го ускори или забави.

*Модели на циклично учене в зависимост от броя на етапите, през които преминава обучаемият до затваряне на цикъла: – едноетапен – опит – двуетапен – опит и размишление – триетапен – опит, размишление и планиране – четириетапен – опит, размишление, абстракция и експериментиране (Цикъл на Колб)

Неведнъж съм казвала, че за мен е от съществено значение какво оставям след себе си и този избор е активен.

Част от моето наследство са децата ми, които от количествената характеристика – индивид, трябва да се превърнат в качествената характеристика – личност – съзнателно действащо, социално същество.

Всяка личност, притежава своя индивидуалност, а индивидуалността се формира благодарение на способностите. Способностите от своя страна са съвкупност от знания, умения и ОТНОШЕНИЕ.

Може би е излишно да обяснявам защо ролята на училището е от такова съществено значение за развитието на малката личност, за това на  кратко:

1.Роля в развитието на децата до личности играят семейството, връстниците, детската градина и училището. С порастването на децата ролята на връстниците и училището става все по-голяма.

2. Смяната на училище във всяка възраст е сериозна травма.

3.Съществуват различни механизми за развитие на способностите – подражание, идентификация, инициация и др. Детето учи не само в клас. Важно е да има на кого да подражава, с кого и какво да се идентифицира и т.н.

Избор на училище (Как аз избрах нашето)

1. Училището трябва да бъде социална група в смисъл на обединение, различно от просто сума на групови членове. То трябва да има собствена училищна история, дух  и интереси не само на хартия. Група, с която децата да се идентифицират.

Основна роля в изграждането на една социална група има нейният лидер (формален или неформален). За това моят съвет е при избора на училище да се вгледате внимателно в личността на директора. Какво е посланието, което той ви отправя, какви са ценностите, които изповядва, комфортно ли се чувствате вие самите в присъствието му.

2. В училището трябва да работят личности. Такива, които умеят да градят личности и такива, на които децата ми да искат да подражават.

Често пъти директорите на училища са хора, които в по-малка или по-голяма степен са развили добри търговски умения.

Срещнете се с бъдещият класен ръководител на детето си. Човекът на когото то ще иска да подражава, човекът, който ще оказва основно влияние в развитието на детето ви. И отново си задайте простичкият въпрос, това личност, на която ви се иска да приличате ли е? (И ако такава възможност не ви бъде предоставена – това не е вашето училище)

3. Училищната програма, трябва да е разработена така, че освен внимание на образователната си функция, да отделя такова и на това да провокира у децата потребности за развитие, да способства сформирането на отношение, с една дума – на изграждането им като личности.

Повечето училища в момента залагат на натоварена образователна програма и пропускат факта, че ако децата ни имат потребности, мотиви и нагласи към това да учат и да се развиват, то те биха могли да го правят и извън училище.

Ако обаче образователният процес е свързан с натоварване, стрес и заплахи, под една или друга форма това ще даде отражение.

Задайте си въпроса какъв смисъл влагате вие в съществуването на детето си. За мен това са умението да намериш себе си, силата да се отстояваш, вярата в смисъла от това, което правиш.

Училището е обществена отговорност

Не знам колко от вас възприемат училището и като своя собствена отговорност? Колко от вас присъстват редовно на родителски срещи? Колко от вас осъществяват телефонен контакт през годианата с класните ръководители и директора? Колко от вас активно участват в обновяването на училищната сграда и полагат усилие за съществуването на училищния живот в свободното си време? Колко от вас са дали конструктивна обратна връзка за труда на учителя и са защитили неговата чест в неформален разговор и в ежедневното общуване с децата си?

Изказвам искрени си благодарности на екипът на училище Рьорих за това, което е!

И в памет на незабравимата за мен самата Ралица Димова.

http://roerich-school.org/school/

Според някои от тях той е 42.

Според други (детерминистичен подход), животът има смисъл, но той не зависи от нас. Всичко е предопределено и ние ще изпълним функцията си, като брънки в колелото на живота, незвисимо дали тя (функцията) ни е известна или не.

Като почитателка на бихейвиористичната школа, аз смятам, че смисълът на собствените ни животи, зависи от поведението ни по време на пребиваването ни на земята.

Има обстоятелства независещи от нас – кога започва и кога свършва всичко, но вътре в тези рамки ние разполагаме със силата и волята да оставим отпечатък от собственото си разбиране за смисъл в следващото поколение.