Идея за вечеря – бързо, лесно вкусно! (още…)

Отдавна си мечтая да направя ореховки. Ама такива, като тези в магазина. Слепени и дъвчащи, топящи се в устата…И ето че днес му дойде времето. Вчера колежката в офиса ни почерпи, а колегата по стая Иво предизвика. Колко му е казва, да врътнеш едни…

Ето какво сътворих: (още…)

Намерих рецептата някъде в интернет преди 2 години и се превърна в моя любима. Защо? С мед, може дори без никаква захар, с много канела, карамфил, индийско орехче. Прекрасни са дори с черен пипер (тествано е). Изключително издръжливи, дори с времето стават по-вкусни. (още…)

Рецептата имам от мама, тя пък казва, че я има от съседката – леля Ели, майката на Антон. Ама защо ли ви занимавам с тези неща?!? (още…)

Можете да ги наричате хотдог или кренвиршки или соленки, намирам ги за ефектни и прекрасни за закуска, за вечеря и за предястие. Вижте сами! (още…)

„Черното“ си е наша, семейна рецепта. Има толкова много какао и шоколад в него, че дори баща ми не го харесва..а може пък по-други причини да не го харесва… На мен ми е тамън. Обичам го повече от бонбони и шоколад взети заедно, а напоследък дори създадох нещо средно между черното и „Английски кекс“ по рецепта на Вес.

Тук записвам и двете.

(още…)

Танти Шели( Рашел Йосиф Елиезер – Шилхав) е сестрата на мама Нори – баба ми. Родена в Русе през 1920г. и заминала за Израел през 1944г. танти Шели е свирела на пиано с вуйчо Лази, докато баба ми танцувала и си представяла, че е балерина (на снимката вляво- танти Шели, вдясно – мама Нори).

Идваше в България всяка година и ни носеше чудни подаръци, но най-хубавото беше неувяхващата и енергия и любов, които ни даряваше по време на престоите си.

Последното,  което помня беше как 2006г. поиска да дойде в България, за да види родното си място, брат си и сестра си отново, а еврейските застрахователни компании отказали да я застраховат в нейното влошено здраве. Една година подлуди всички и 2007-ма беше тук. С бастунчето и с все същата енергия и лъчезарна усмивка.

Та ето как прави бутертайг танти Шели: (още…)

Салатата е мое лично кулинарно изобретение и отговаря на личната ми потребност да съчетавам сладки, солени и кисели вкусове.

Традиционно салатата от сурови тиквички се приготвя от нарязани на много тънко, най-често с белачка за картофи лентички, овкусени с чесън, балсамов оцет, копър и лъжичка мед.

Във варианта, в който я предлагам, вместо мед бихте могли да използвате също така нарязани на тънки лентички ябълки. (още…)

Когато се зажених моята баба ми подари тефтер семейни рецепти. Добре знаех какво е това, нали в къщи майка ми използваше основно него – нейния черен тефтер. Разпокъсан, пожълтял и позацапан, но безотказно включващ въображението и вкусовите ми рецептори на скорост – аз съм си в къщи и тук знаят как да ме нахранят най-добре.

Вероятно вече подозирате радостта, с която отворих моя личен зелен тефтер със старателно изписани на ръка нашите семейни рецепти. Няма друго място където след половин час взиране в поредица от шшшшшшшш-та да разбереш че става дума за белтъци на сняг, а в друга поредица от шшшшш-та, наглед съвсем идентични, да става дума за тишпишти.

Крема Дипломат си беше едно от постоянните присъствия на нашата „съботна“ маса. Ето го и него: (още…)

Питките са бързо, лесно, вкусно и ефектно предястие към почти всяка храна. Имат два основни варианта с готови питки или с домашно приготвени.

Готови питки

Купувате малки кръгли пичици с поръска или без, както ви е в кусно.

Отрязвате капачетата. Изваждате средата и запичате за 5-10 минути във фурната.

За плънка в случая съм използвала бъркани яйца със сирене, но също така биха могли да бъдат яйца с кренвирши, кашкавал, спанак, морски дарове или каквото ви е вкусно да си хапвате.

Пълните питчиците с готовата плънка, украсявате със стрък магданоз и поднасяте топли.

(още…)