Нашето училище

Сещате ли се как изглежда човек, когато е влюбен? Когато е обзет от страст? Очите му горят, жестикулира постоянно, а думите му са несвързани, защото се опитват да изразят галопиращи емоции, за които умът и тялото са тесни. Така се чувствам аз, когато трябва да говоря и пиша за училище Рьорих. А сега ще се опитам да вкарам емоцията си във фунията на мислите и думите и да ви предам какво я предизвиква.

Преди повече от 8 години надникнахме случайно ТАМ – китен, зелен двор, скрит от хорски шум от голяма дървена порта, изпълнен с аромат на трепет, щастие и смях и вдишахме магия, която знам, че носим и до днес Даря, Марти, Иво и аз.

Тогава истински ме впечатлиха атмосферата, усмивките и топлината и ясната визия на мис Радка за това какво се случва в училището и какво не, какво можем да очакваме и какво не. Казах си, там знаят как да се погрижат за децата ми. А от тогава…ех, от тогава…всяка година и по много пъти съм се удивявала и съм благодарила на всички тях (екипът на училището) заедно и поотделно за личния пример, енергията, хъса, търпението, любовта, упоритостта и креативността, строгостта и подкрепата, които позволиха на децата ми да разширят толкова много личните си хоризонти за тези години.

Казват, че миналото до такава степен е пречупено през призмата на субективизма, че може да си е направо измислица. За това ще се опитам в няколко реда да събера рационалните причини да съм така влюбена в това място.

Често ми се случва да говоря с родители за училище Рьорих и често чувам: „Моите деца са малки, защо да давам толкова пари да ги учат да пишат ченгели, ще инвестирам в децата, като им дойде акъла в главата, като поотраснат“. Аз пък смятам, че най-важното време да се инвестира в децата е, когато те се формират. Формира се ценностната им система, нагласата към живота, отношението към ученето дори. И ако те са правилно заложени, „като поотраснат“ наистина ще има смисъл да продължим да инвестираме в тях. То е като да си мислиш, че можеш да построиш къща от покрива надолу.

Има много теории в педагогиката, консервативни, алтернативни. В Рьорих аз виждам това, което при виното се нарича „купаж“ – свободно сливане на цветове и аромати, уникално и неповторимо, магията на Рьорих. Основната съставка в този „купаж“ е любовта към детето и зачитането, признаването, провокирането и разгръщането на неговата личност, чрез творчеството. И като казвам творчество, нямам предвид часовете по пиано и китара или часовете по рисуване, които отново цялото семейство обожаваме. Творчеството е метод на преподаване и обучение във всеки час, по всеки предмет.

Плюсовете на тази магия са очевидни. Конвенционалната форма на обучение в България е тежка, мудна, остаряла. Промените са бавни, често се допускат грешки. Грешки, които са се отразили нанас и се отразяват на нашите деца. Алтернативните методи на обучение и образование могат дабъдат доста крайни, например като училища последователи на Монтесори, Валдорфски училищаи т.н. Те са практически несъвместими с образователната ни, а често пъти и социална система.В Рьорих децата имат сигурността и спокойствието, усещането за дом, любовта и зачитането напреподавателите. Имат и свободата и предизвикателството да се развиват с тяхното собствено темпо, по тяхната собствена логика и в същото време да дават високи резултати на външните оценки на МОМН, кандидатски изпити след 7ми клас и кандидат-студентски изпити в България и чужбина.

И за последно, нещо, което мис Радка ми каза тогава, когато се видяхме за първи път и аз никога няма да забравя. Най-общо има два начина да научиш някого на нещо. Единият да му преподаваш. Говориш, изпитваш, оценяваш и отново оценяваш, отсяваш добрите, говориш, изпитваш, оценяваш. Децата ще обръгнат, ще свикнат, ще се калят. Ще станат борбени и пробивни и когато пораснат ще говорят, изпитват и оценяват хората около себе си.

Другият – да взаимодействаш. Да чуваш, слушаш, провокираш, стимулираш, откриваш, разширяваш. В основата на този начин стои една едничка думичка, която з бих искала да споделя с вас, когато говоря за Рьорих и тя е ЛЮБОВ.

Сподели в мрежата с:

Leave a Reply