Дядо ми

Историята за дядо ми. Такава каквато аз я знам.
Ако напишете във интернет „Аройо“ ще прочетете в сигурно 300 източника едно и също нещо – ‘промивач на мозъци’, ‘червеният шаман’. Всеки има право на своята истина. С тези редове ще се опитам да направя вашата истина малко по-информирана.

Ако кажете ‘Аройо’ на мен… :) ЕХ! Това е малко населено място в Испания, край един поток, защото ‘аройо’ на испански означава именно поток…И тогава, по времето на Томас Торкемада всички евреи от населеното място подгонени от Светата инквизиция са се пръснали по света.

Незнайно как, част от тях са се заселили в Ямбол и Сливен от където предполагам тръгва и моят род, но дядо ми  е роден в Русе – европейската столица на евреите. Красив град с богат дух и култура. И днес си заслужава да го усетите.
Дядо ми е роден 1921г. в семейството на беден счетоводител и собственик н а дрогерия дядо Жул (всички го знаем – добродушен особняк) и силната, неповторима баба Беа.
Дядо ми е идеалист.

Ето защо е активен участник в антифашисткото движение и прекарва 1942 до 1944 в затвора. Гладът, мизерията и дори крастата след години бяха само истории, които внуците да слушаме с широко отворени очи и уши.

Дядо ми е учен и преподавател…И то какъв!
От 1951 до 1986  проф. д-р на ик. науки Жак Жул Аройо е преподавател във ВИИ „К. Маркс“, а после и в Свободния университет във Варна до 1992.

В научните си търсения преминава през какво ли не като всеки човек.

Първото му увлечение е историята на иконмическата мисъл, но веднага след дипломирането от катедрата по политическа икономия го насочват да работи по проблемите на политическата икономия на социализма.

Литература по въпроса практически няма. И тогава и сега едно от малкото неща, които можете да прочетете ще е от него.

Гордея се с факта, че един от основните мотиви в работата му през всички тези години е свързан със стоково паричните отношения.

Днес може би ни изглежда нормално те да съществуват, но по онова време е било предизвикателство да защитаваш тезата, че дори при социализма съществуват други пазарни регулатори освен държавата.

Тезата е доразвита в последствие в различни публикации в следните посоки:
- Причините наложили стокова паричните отношения по време на с оциализма

- Обективно обусловените функции на субектите в националното стопанство

-“ Тезата, че управлението на стопанството трябва да е икономическо, а не административно; планово, но основано на изискванията на социалистическия пазар; централизирано, но само по отношение на основните пропорции в развитието на икономиката и индикативно по отношение на стопанските единици“

- Цените и ценообразуването и тяхното значение за развитието на икономиката. От една страна плановостта на икономиката, от друга страна стоковият характер на икономическите отношения, който предполага пазарно формиране на цените.

Дядо ми обича да работи. Успехът инак не е сладък.

Книгите и публикациите му едва се побират в голямата библиотека в стаята му. Ето някои от тях:

„Законът за стойността и ценообразуването“ 1962

„Обществен труд, стойност и цена“ 1966
„Цени, ценообразуване и материална заинтересованост“ 1967

„Потребителна стойност на стоките и ценообразуването“ 1967

„Международен социалистически пазар – цени и стимули“ 1971

„Икономически противоречия при социализма“ 1984

„Преходът към пазарна икономика“ 1996 ( още може да бъде намерена в книжарниците)

и още много, много други, включително преведени на руски и словашки език.

Дядо ми е патриот.

За него, ако си роден в България, това има значение. Това е твоята родина, това е твоята муза, това е твоята съдба. Каквото и да знаеш и умееш да правиш – прави го за родината си.
Дядо ми е планинар.

Върви и си свирука. Познава всяко кътче по нашите планини…Върви…Мълчаливо…Може би твори, а може би просто обича…

Дядо ми има семейство.

И няма по-важно от това да предаде на всеки член от него чувството за дълг и обич към семейството и родината.
Така е и сега. Всички сме тук. Заедно. Ръка за ръка, за да го носим и предадем. Такъв, какъвто е.
ГОЛЯМ

P.S. Благодаря на проф. Иван Ангелов за изчерпателния материал в сп. Понеделник 3/4 от 2008г.

Сподели в мрежата с:

One Response to “Дядо ми”

  1. Artur Tsenukov Says:

    Zdravei, pi6a ti ot Uk, London, gledah snimkite na diado ti i baba ti, vurnah se v detstvoto i si spomnih neveroiatnite doma6ni torti na lelia Nora, spomnih si kak s neturpenie o4akvah pose6teniata pri tiah.Vinagi ima6e podaruk za men, a posle i bi6kotena torta, strahopo4itanieto ot kabineta na diado ti, otnovo sum maluk i 6tastliv:) Zdravei bratov4edke, nadiavam se 4e ste dobre, ako ima6 vreme pi6i – boromir36@gmail.com , skype – boromir36, ili facebook, 6te se radvam da te 4uia!Specialni pozdravi i na baba ti i moite dulboki suboleznovania, tolkova zakusneli, za diado ti!E, tova be6e, 6te 4akam!

Leave a Reply