jimka

Провокирана от едно интервю на Стефан Вълдобрев, в което той казва как избира приятелите си, се замислих, как го правя аз?

На първо място имам приятели, които съм избрала аз, имам такива, които са ме избрали и такива, с които взаимно сме се взели .

На второ място всеки мой приятел може да се видоизмени и трансформира с времето и това едва ли ще промени статуквото му, защото, той вече ще е там, където му е мястото – право в сърцето ми.

Така че, имам успели приятели, имам откачени приятели, имам объркани приятели, имам щастливи приятели, имам емоционално и общо интелигентни приятели, а имам и такива, които не могат да бъдат поставени в категория и обкичени с етикет. И все пак…

Какво във хората ви впечатлява и провокира да искате да ви бъдат близки?

Аз  вече имам  отговор на своя въпрос.

Националноста, местоживеенето, социалното положение, интелекта, професията и интересите  са без значение.

Моите приятели са:

Личности (СЪЗНАТЕЛНО действащи, социални същества). Това за мен означава да имат ясен отговор на въпроса кои са те, къде са границите им и за какво са тук;

Принципни (притежават убеждения, според които се ръководят в живота си). Те не просто притежават принципи, а принципите, които спазват до голяма степен съвпадат с моите:

• Обикновенно те са привърженици на радикалната и безкористна откровеност. С риск да бъдат наивни, глуповати и безполезни за самите себе си.
• Зачитат човешкото достойнство. Бидейки откровени, всички те са деликатни и предоставящи обилни количества свобода в общуването си с околните;
• Те притежават засилено чувство за дълг и са лоялни. На принципите, начина си на живот и близките си.

http://www.ted.com/talks/lang/eng/seth_godin_on_the_tribes_we_lead.html
И аз много, много ги обичам!

Публикувано на четвъртък, януари 28th, 2010 10:43 pm

В категория Аз и моя милост,
Прегледано: 154 views

Сподели в мрежата с: