Време да наточим секирите
Една от най-значимите ми мисии в живота е да накарам децата ми да вярват в мечтите си. Това е последователна, непрестанна работа с различна методология в зависимост от възрастта и обикновено е свързана с мечтата, която превръщаме в цел и задачи, последователното изпълнение, на които, води до достигане на мечта.
Вярвам можете да си представите безумието, до което ме води съзнателния отказ на дъщеря ми да мечтае.
И понеже трудно се отказвам…. Осъзнах! Тя не знае КАК да мечтае. Ние не знаем как да мечтаем. Да мечтаеш е отговорно, често дори нараняващо и трудно.
Ето защо реших да си напиша кратко ръководство за мечтите. За мен и за всички, които решат да поемат риска да мечтаят.
Според разбиранията си за живота, част от нас ВЯРВАТ, че мечтите им ще се сбъднат, защото е годината на тигъра, защото го заслужават, защото виждат знаци…
Друга част от нас планират, реорганизират, инвестират.
Независимо кой път изберем обаче, мечтите започват с анализ на това кои сме ние, какви искаме да бъдем и какво искаме да ни се случи, защото ако и това не знаем…чакаме да спечелим от тотото, без да сме пуснали фиш.
Отговорът на въпроса Кой съм аз, обикновено е свързан с ролите, които всеки от нас изпълнява в живота си.
В моя случай, това са няколко основни групи, субординирани според собствената ми парадигма:
1. Роли свързани със семейството:
- майка
- съпруга
- човешко същество
- сестра
- дъщеря
2.Други взаимодействия:
- Роли свързани с приятелите ми
- Професионални роли
- Обществени роли
Стъпка 2 е да определим за какво мечтаем във всяка една от ролите, които изпълняваме или пък дали има роля, която тепърва искаме да създадем.
1. Като майка – Тази година аз искам да положа основите на вярата в мечтите у децата си. Ако направя това, смело мога да кажа, че могат да продължат и без мен.
2. Като съпруга – Да намеря начин да изразя благодарност към половинката си, за това, че е прекарал 13 години от живота си с мен. В нашите отношения (и не само) моят начин е правилния начин. И често начинът по който го изразявам е, ще бъде както казвам или просто няма да бъде. Компромис все още е непозната дума в речника ми. И не ме разбирайте погрешно – не искам да я научавам. Просто искам да благодаря за разбирането.
3. Като човешко същество – Да променя перспективата – намирам себе си за решителен, самоуверен и успешен човек, когато знам какво искам. Най-големият ми страх е свързан с това, да загубя перспективата. Прекаленото застояване на едно място, в едни обувки (роли) неминуемо води до загуба на стимули, предизвикателства и перспективи. Положих началото на тази промяна миналата година, когато напуснах работа. Тази година ще пътувам.
4. Като приятел – обичам приятелите си. Мисля, че те го знаят. Тази година ще трябва да им оказвам моята помощ и подкрепа както винаги и повече, използвайки по-малко време за това.
5. Като дъщеря и внучка – Светът е устроен така, че всеки инвестира в следващото поколение. Ако питате мен – не бих изпуснала възможността да показвам всеки ден на хората, които са ме създали, колко много означават те за мен.
Изпълнявайки горепосочените роли аз няма да преставам да бъда усмихната, контактна, отворена, откровена, устремена, вдъхновяваща.
И ще се опитам да бъда балансирана между душевният си и материален свят, приемаща, прощаваща, търпелива, подредена, последователна, старателна, уравновесена (дали не го споменах вече?), голяма.
Пожелавам на всички една мечтателна 2010 г.!
Публикувано на събота, януари 2nd, 2010 1:00 pm
Тагове: мечти, роли
В категория Аз и моя милост,
Прегледано: 464 views
януари 6th, 2010 at 10:35 am
Много добре написано. Трябва да учим децата как да мечтаят.
януари 19th, 2010 at 10:52 pm
Добре, де, четох го, четох го, мислих и мислих и не мога да разбера как може едно дете да не иска или да не знае как да мечтае?!
Някога, като бях тийнейджър, прочетох нечия мъдра мисъл, че “Детето мечтае, младежът иска, а възрастният мисли.”, което сега като съм възрастен, знам, че значи, че детето мечтае за неща, които не е в силите си да постигне, младежът минава през фаза, в която вече започва да вижда светлинка, че тези неща могат да бъдат осъществими, а възрастният знае, че доста неща са постижими, стига да запретне ръкави и измисли как да осъществи мечтите и желанията си.
и май имаше някакво продължение от рода на “а старецът се оплаква” (вероятно значещо, че съжалява за нещата, които не е могъл да осъществи )
В този контекст мечтите не са ли някакъв естествен механизъм на децата да искат да имат нещо, което нямат?
Тогава единственото, което ми хрумва за дъщеря ти да не умее да мечтае, е да не й се налага, защото и се предоставя всичко, което пожелае (малко невероятно ми се струва, де
)
Или всъщност, как дефинираш мечтите?
януари 20th, 2010 at 12:09 pm
Първо да кажа, че след компетентната намеса на един приятел, тя вече мечтае
.
.
Мечтата за мен е нещо, създадено от въображението, което в последствие се превръща в желание и стремеж.
Причината за липса на мечти може да бъде слабо въображение, ниско самочувствие (следствие от поредица разочарования) или пък мечти е имало, но не е имало смелост да бъдат изказани.
Факт е, че дитьето формулираше единствено желанието да притежава още котки, като своя мечта
Сега танцува танци с облаците
Марти, още веднъж, искрено благодаря!
февруари 11th, 2010 at 2:21 pm
Интересно и мъдро според мен. Кара те да се замислиш. Според мен първо трябва да се тръгне от функциите, които изпълняваме в семейството (един приятел каза, че играе „печка, мечка и банка – печка да осигурява отоплението в къщи, мечка – да плаши децата „ще видиш като се прибере баща ти” и банка – осигурява финансите в къщи). А както правилно си отбелязала функциите могат да се сменят. След като си изясним функциите в живота идва по-сложната според мен част – да разберем какво очакват другите от нас. Ролите всъщност са функция на очакванията на заинтересованите страни – всеки, който търпи позитиви или негативи от нашите действия/бездействия е заинтересована страна – колкото повече ползи или негативи търпи – толкова по заинтересована страна е. А важно е да помним, че ролята характеризира функцията, а не личността. Трудността идва от там, че е необходимо да се осъзнаем като елемент от система (в случая семейна) и трябва да опишем всички елементи на тази система и какви взаимовръзки се осъществяват между тях. Често пъти хората в семейството (а може би трябва да разгледаме и разширеното семейство – баби, дядовци, вучовци, лели, братовчеди и т.н. или пък да включим и приятелите) не са наясно със своите очаквания или отказват да ги споделят. Тук се намесват принципите – на директен въпрос рядко можеш да получиш директен отговор и декларираното не е задължително да бъде истина. Това изисква доста работа (време), сложна комуникация и планирани дейности за идентифициране на очакванията на хората около нас. Да не забравяме, че с времето и очакванията се променят. След като разберем очакванията идва не по-лекия момент на взимане на решение. Кои от очакванията да удовлетворим и в каква степен да го направим.
февруари 28th, 2010 at 11:01 pm
Брях! То това направо изисква разговор на по бира и пилешки крилца.
И хич не смятам да разбирам от какво всъщност имат нужда. Защото съм убедена, че си е техен проблем да намерят начин да си удовлетворяват нуждите. Нещо повече, убедена съм, че доста добре се справят с това 
И все пак егото ми не спира да си задава въпроса за какво ми е да гадая какво очакват хората от мен?
Моята постановка е следната – аз очаквам неща от тях. За да могат да изпълняват очакванията ми, трябва да са екипирани с гаджети – например умението да мечтаят или чувството за семеен комфорт. За това ще им ги дам
Ама ако някой има някаква нужда, може и да я каже, а аз може и да я удовлетворя
февруари 28th, 2010 at 11:02 pm
Впрочем, точно ти беше пътрвият човек, който ми отвори очите за моите и чуждите маймуни!
март 10th, 2010 at 10:24 am
Като цяло предпочитам бира и сърчица
Веднъж един мой приятел ми развиваше тезата, че вече е крайно време да започне да възпитава едногодишната си дъщеря. От моя родителски и мениджърски опит знам едно. Хората около теб (включително и децата) няма да запомнят това, което им казваш. Няма да направят това, което искаш от тях. НО те ще запомнят, ще направят и ще повторят това, което правиш ти. Ако някои иска да въздейства особено на деца си трябва да започне да възпитава себе си. Защото желаеш или не ставаш модел за поведение.
Стабилния родител с неговите ценности (абсолютно индивидуални – включително и мечтите като ценности) е осъществим и успешен модел на поведение. Дава усещане за вътрешна стабилност. Здравите връзки с исконните житейски ценности на родителите прави детето сигурно и успешно, както в семейната система, така и в индивидуалното му поведение.
Разбира се идва момент (при пубертета) когато детето ще се опита да отхвърли ценностите на родителите си и да потърси свои собствени. Но ако ценностите са стабилни (оцелелите през хилядолетия ценности, а не модни тенденции) детето ще разбере само какво е добро и какво е истина.
Но тук се разгръща въпросът за идентичността на родителите и конситентността на тяхното поведение. Защото децата може понякога да са наивни, но никога не можеш да ги излъжеш, когато играеш роля. Те ясно усещат това. Според мен, за да накараш едно дете да мечтае трябва ти да мечтаеш. Да споделяш мечтите си. Да казваш какво силно искаш да постигнеш и да си позволиш да го имаш.
юли 5th, 2010 at 4:11 pm
Buy:Synthroid.Zyban.Lumigan.Retin-A.Prevacid.Valtrex.Human Growth Hormone.Zovirax.Arimidex.Mega Hoodia.Accutane.Nexium.Prednisolone.100% Pure Okinawan Coral Calcium.Actos.Petcam (Metacam) Oral Suspension….
юли 22nd, 2010 at 12:14 am
Buy:Retin-A.Prevacid.Zyban.Mega Hoodia.Petcam (Metacam) Oral Suspension.Nexium.Actos.Prednisolone.Zovirax.Valtrex.Human Growth Hormone.100% Pure Okinawan Coral Calcium.Arimidex.Accutane.Lumigan.Synthroid….