Много добре – не е на добре!

Напоследък ми се е заглождила една мисъл в главата…

Мотивация е всеки наш импулс да действаме, да правим нещо.Тя може да бъде вътрешна или външна, т.е. ако аз ти кажа да правиш нещо, защото инак…не ми се мисли, или ако ти сам решиш да правиш нещо.

Сега ще си говорим за вътрешната мотивация.

Обичайно тя се появява в състояние на дискомфорт. Необичайно пак тогава се появява…т.е. – ще си купиш хляб, ама ако си гладен (или ако аз ти кажа разбира се), ще си пуснеш музика, ако ти е тъжно и ще си потърсиш работа ако имаш нужда от поле за изява или от пари, знам ли те и аз теб ;).

Сега да предположим, че ти си един …щастлив човек. Един..такъв, непретенциозен, свирукащ си, вечен нехранимайко (от тези, дето аз най-ги харесвам). Животът ти е песен и е лесен…

Какво би те накарало да правиш нещо? Нещо за бога! Направи нещо!!! Нищо… Защото ти си непретенциозен, свирукащ нехранимайко.

И така, ако ти е много  хубаво, спокойно, романтично, знай, че това не е на добре, защото продължителното бездействие ще те заведе до дъното. Твоето дъно, сиреч състоянието ти на дискомфорт. И ако си безгрижен, това ще стане много бавно и много мъчително!

И какво се оказа, че щастливите, безгрижни, свирукащи хора, които аз толкова харесвам, всъщност са слабо мотивирани да действат и успяват и в повечето време се носят безметежно към собственото си дъно?!

Ех…. :)

Утешителна печалба за щастливците е фактът, че с малко усилие постигат голям напредък според разни други житейски максими:

Щастливите хора обикновено са позитивно настроени същества, които вярват в успеха на начинанията си, което автоматично ги превръща в по-успешни от другите.

 

 

Сподели в мрежата с:

Leave a Reply