Тибетската образователна система и логическия диспут, като основа за формиране на отношение

Чета напоследък „Мемоарите на Негово Светейшество Далай Лама“ (за 14тият такъв говорим) и си мисля за тибетската образователна система.

Един от основните недостатъци на модерните образователни системи в световен мащаб е увеличаването на количеството предоставяна информация (логично свързано с научно техническият прогрес) за сметка на намаляване на методите за осмисляне и отнасяне спрямо получената информация.

Има теории, според, които тази тенденция е умишлена и цели да лиши поколенията от здрава мисъл и логика, за да бъдат лесно управляеми и манипулируеми (Zeitgeist)

А ето как са подходили по въпроса с образованието на бъдещите лами в Тибет.

Тибетската държава, функционира като такава за първи път през 8 век. От тогава там се изповядва будзъм.

По-голямата част от средновековието, Тибет е под културното и политическо влияние на Китай, а днес се намира в границите му.

Ето защо притокът на информация към тибетският народ открай време е бил ограничен и деформиран.

Залагайки на онова, в което вярват и е относително постоянно, тибетските лами са създали следната образователна логика:

Обучението има 3 основни цели – постигане на знания, умения и отношение.

1.Усвояването на знания се постига, чрез наблюдение и подражание. Използва се основно в малките класове, където се учи четене и писане.

В следващият етап от развитието си, учениците трябва да развият своята памет, и придобият необходимите знания, за това започват наизустяване на религиозни трактати (единствената информация, с която разполагат и в която не се съмняват)

2. Постигането на умения се основава на принципа на цикличността и би могъл да се съотнесе към цикъла на Колб*

3. Личността не се определя от количеството знания и умения, които притежава, а от житейските избори, които прави.

Следва третата и може би най-важна част, а именно – формирането на отношение. То може да се постигне с обяснение или по метода на логическите диспути.

Ако направим кратка препратка към нашата образователна система, това което смятам че ни липсва е формирането на отношение към заобикалящата ни среда, за сметка на излишно количество информация.

И тъй като: а) не съм религиозна и според мен не религията е единственият път към формиране на правилно светоусещане; б) категорично не смятам за религиозно толерантно налагането на една религия върху всички деца в училище,  това на което трябва да се наблегне остава въвеждането на логическите диспути на обществено значими теми като редовна дисциплина в горен курс.

_________________________________________________________

Теории за ученето:

Асоционизъм (Дж. Дюи) – Същността на ученето се свежда до асоциации между усещания, възприятия и представи,Бихейвиоризъм (Уотсън, Торндайк, Толман) – Ученето е процес на поведението, а научаването резултат от съответен външен стимул, Гещалтизъм – Възникване на нов опит въз основа на реорганизация и преосмисляне на стар такъв, Теория за интериоризацията (Пиаже и Жане) – Развитието е спонтанен процес, а средата може само да го ускори или забави.

*Модели на циклично учене в зависимост от броя на етапите, през които преминава обучаемият до затваряне на цикъла: – едноетапен – опит – двуетапен – опит и размишление – триетапен – опит, размишление и планиране – четириетапен – опит, размишление, абстракция и експериментиране (Цикъл на Колб)

Сподели в мрежата с:

One Response to “Тибетската образователна система и логическия диспут, като основа за формиране на отношение”

  1. Ch Says:

    Като изключим неприложимостта на тибетската система (признавам си чистосърдечно, че не я познавам ;)) към съвременния lifestyle, остава въпроса защо Природата е създала човек толкова непригоден да се развие сам.
    Искам да кажа … очевидно е вярно, че чове6кото бебе е blank page, върху която можеш да напишеш всичко (in English it sounds much better: anything).

    Или нищо.
    И ако направиш второто, това ще бъде физически човешко същество, но инетелектуално, психологично, социално, културно и пр. – на нивото на животните.
    Тъжно? Бих казал обидно, но би било неуместен коментар.
    Или просто закономерно? Вероятно да -> за да осъзнаем огромната потребност от градивно, ефективно и съвсем не на последно място: съобразено с Природата образование.

    Това, което днес не съществува.

Leave a Reply