Източници на набиране на персонал

От личен опит:

За да подбереш някого очевидно трябва да имаш избор. Ето защо тук важи правилото на обърнатата пирамида.

- Устна реклама на свободното работно място чрез близки и познати

Или както е популярно напоследък инициатива от типа „Предай нататък“

Привличане на подходящи кандидати с помощта на заети в организацията служители, настоящи и бивши клиенти, роднини, обвързани с компанията по един или друг начин хора.

Безспорно е преимуществото на споделената от личен опит информация на хора, чието доверие имаш и за двете страни.

Недостатък на посочения метод на набиране е излизащата рано или късно на бял свят финансова облага на препоръчителя, която би могла да усъмни препоръчания в чистотата на отправеното предложение, от една страна и от друга, популяризирането на този  метод на набиране в последно време, намалява ефекта му – всеки вече е в някаква мрежа и ти препоръва нещо, в което къде повече, къде по-малко истински вярва и скоро човек обръгва в това всичките му близки да му предлагат да се включи в съответна дистрибуторска мрежа или нещо подобно.

От особено значение в това отношение е да обучиш препоръчителите си точно ка, кога и какво да правят. Или дори нищо да не правят.

- Използване на архив

Също нашумял напоследък метод със съмнителна легитимност, да не кажа напълно незаконен е използването на архив на отдел човешки ресурси в друга компания или архив на мениджъри продажби, които активно се занимават с подбор на търговци.

Схемата е ясна. установява се контакт с „колегите“ с цел взаимопомощ, сравняват се базите данни и в добрия случай се обменят кандидати. Ползата за кандидатите и компаниите очевидна.

Потенциален проблем в метода е, че всеки колега се „отървава“ от неудачните си кандидатури, които в масовия с лучай са неудачни не само за съответната позиция,  също и факта, че кандидатите обикновено проявяват интерес към съответна позиция в с ъответна компания и не са отворени към тотална промяна на концепцията им за търсената работа.

- Организиране и провеждане на презентация на професията

Предпочитан от мен начин още  от времето на работата ми в Адрес Недвижими Имоти. Необходими са дар слово, презентация и мултимедиен проектор назаем, малксо средства за реклама, удачен метод е и разпространяването на информация от уста на уста, зала и може би малка почерпка.

Основно преимущество е да спечелиш аудитория на своя страна. Кандидатът не е единствен, вижда масовост, имидж, позиция, лидер, кауза дори, за която би работил.

Недостатък на подобно мероприятие са кибиците и понякога лошата обратна връзка с аудиторията.

- Поддържане на контакти с висшите учебни заведения

Отново любим мой метод.

Университета е място, вкоето можеш да попаднеш на много умни, мотивирани глави, готови да продадат евтино труда си, за да си осигурят необходимия стаж.

Възможни са обяв на таблата в университетите, Предай нататък инициативи, чрез познати или познати на познати студенти, презентации на професиите в университетите, директен контакт с преподавателите, които да подадат имената и координатите на заинтересовани студенти и т.н.

- Контакти с трудовите борси /държавни и частни/ и консултантски фирми

За жалост последните ми впечатления от държавните Бюра по Труда са далеч по-трагични, отколкото съм си ги представяла и в най-ужасните си кошмари.

Ролята на трудовия посредник е да поставя подпис в книжка за броя явяания на съответняи безработен, от което пък зависи правото му да си получаа обезщетения. В замяна на това безработния получава правото да разглежда безкрайно непрофесионално съставени списъци от позиции и възнаграждения в коридора на съответното БТ.

Що се отнася до колегите от частните трудови борси, впечатленията ми са, че онзи от тях, които държат на името и реномето си (не много фирми) поддържат дори в криза такива цени за подбор, че ако не си много на зор по-добре да се справяш сам. Всички останали са просто срам за бранша.

- Рекламиране на свободното работно място чрез средствата за масово осведомяване

Средства за масово осведомяване могат да бъдат:

- местни, регионални и национални печтни издания – вестници и списания;

- местни, регионални и национални телевизионни програми;

- интернет страници за работа;

- корпоративни уеб страници и др.

Сподели в мрежата с:

Leave a Reply