Греховност или морал?

Не. Не ви питам дали да изневеря или остана благорпситойна съпруга. Нито дали да изям шоколадовия си мус или се постарая да запазя прилична фигура на средна възраст.

Мислите ми се въртят около цялото наше хилядолетие, в което човек става все по егоистичен, егоцентричен и с това греховен.

Пръскаме парите си по шопинг терапии, психоанализи, търсене на вътрешното си аз.

Самоаналитични, самокритични, себични, самосъхраняващи, самодоволни, себелюбиви…

Отдаваме се свободно на плътски наслади пазени от презерватива, спиралата, противозачатъчните и т.н., а също и от всеприетото напоследък късно създаване на поколение, по възможност от не повече от едно дете (но защо са ни и повече, на планетата бездруго не остана място).

Често намираме оправдание за поведението си в търсене на себе си, създаване на стабилна и удовлетворена личност, която по-късно наистина вряла и кипяла и от нищо нелишавала се може да бъде добър партньор, родител и т.н.

Застъпваме тезата, че човек е роден от грях и само в грехът си е истински.

Житейска философия за масата е стремежът към богатство, кариера, тотална свобода и върховни егоцентрични изживявания.

И въпреки това наскоро научих за пореден познат, предпочел смъртта, отколкото живота в това общество.

Не разполагам със статистика на смъртните случаи на хора по възрастови групи и години (а може би би трябвало, след като се захващам да го коментирам), но ми се струва, че това е израз на нарастващото неудовлетворение, най-вече на младите хора от безпътната консуматорска култура, която е завладяла света.

С неудоволствие трябва да призная, че и на мен грехът не ми е чужд. Нещо повече, той е това, което ме кара да се чувствам жива и истинска. Спомените за страст, похот, моменти на самодоволно кокетничене ми помагат да изляза от транса на нелекото ежедневие, така, че започвам да си задавам въпросът възможно ли е съществуването на едното без другото?

Би ли бил щастлив и истински човек отдал се на морални цели, взиращ се в смисъла на съществуването си, на съществуването на своето поколение, ако няма моменти, в които да се наслади на забранен плод от всякакво естество?

Отговорът никога не е еднозначен, но пък и всичко наоколо ме навежда на мисълта, че балансът е сериозно нарушен. И си задавам въпроса има ли сила освен религията, която може да наклони везните в някаква друга посока?

Сподели в мрежата с:

Leave a Reply