Пирамидата на Маслоу

Повечето науки описват със собствени инструменти и изразни средства едно и също явление. Пътят отдолу нагоре.

Аз ще използвам пирамидата на Маслоу, защото по стечение на обстоятелствата този език, на тази наука ми е най-познат.

Физиологични потребности

Нужда от сигурност

Нужда от любов

Нужда от зачитане/уважение

Нужда от развитие на собствената личност

Ако се замислите, така устроена пирамидата гарантира физическото съхранение и възпроизводство на човешкия вид.

И ако всичко върви както трябва, би следвало да означава, че всеки индивид, след като се погрижи за физическото си благополучие, сигурност и зачитане ще погледне към смисъла на съществуването си.

За всеки човек, всеки един от тези етапи се случват по различно време в живота му, траят различно дълги периоди и преминават след поредица от различни като качество и количество обстоятелства.

Цък. ЦЪК.

Зъбното колело нещо засече и цък-цък…движи се само с един ход напред и един назад. Цикли с две думи.

Нещо се е сбъркало. Кога, какво и защо, не зная. Знам само, че повечето хора така и не достигат до нуждата си от духовност и търсене на смисъла и се загубват в лутане на все по-сигурното си физическо оцеляване, все по-голямата си сигурност и все по-сигурното си зачитане от все повече хора.

Четох някъде изкавзване на Рокфелер, когото питат защо продължава да прави всичко това, след като е толкова богат, на което той отговаря, че след борбата за богатство, неминуемо идва борбата за власт.

Ако трябва да го кажем по-просто, всички ние влизаме в кръгът на 99. Все нещо не ни достига, за да сме щастливи.

Единици са хората, които достигат до желанието за усъвършенстване заради самото него, заради самите тях.

Човешкото същество е колективно, то оцелява само в общности и от тази гледна точка е предопределено да бъде лесно управляемо чрез общността. Ето защо определена група хора се домогват и са се домогнали до необходимото богатство и власт и управляват цялото движение в света. Те поставят своите „99″ капани, така че все по-малко хора да могат да мислят за духовно израстване и смисъл. И все повече да бъдат лесно управлявани.

Историята показва, че човекът като самостоятелен индивид не би могъл да съществува, така че там отгоре винаги ще стои някой. Пак историята показва, че този някой няма как да не се поблазни от мисълта за собствената си облага от ситуацията.

Винаги е стоял и ще стои въпросът “А защо не?“ Ако аз знам къде да ви заведа, а вие не знаете какво да правите с живота си – защо не?

С времето още древногръцките философи са мислели за системи на управление, които да позволят на масата да взима своето самостоятелно решение. Може би някаква прилична такава форма е демокрацията в чистия и вид, но ето, че и тя се е изродила до степенн на неузнаваемост.

Можем ли да вярваме, че всеки от нас има собствена мисия на земята, след като ежедневието и мисленето на всеки един от нас са толкова манипулирани от години и планирани и прогнозирани с години напред?

Звучи добре…“Ако зад всяко добро същество…“ :) Като от тези, в които трябва да си краен позитивист, за да вярваш.

Сподели в мрежата с:

Leave a Reply