Избори за Народно събрание 2009

Две основни мисли занимават съществото ми в този ключов понеделник.

Първата е свързана с българите в чужбина и далеч нямам  предвид само тези от турски произход, оргаизирани в рейсове.

Имам много приятели, познати и дори роднини, които пребивават къде временно, къде по-постоянно зад граница и извън пределите на европейския съюз.

Повечето от тях упражниха правото си на глас на тези избори и може би с някакво основание..все казват, кой знае кога ще ни стегне шапката да си дойдем.

Единици от тях обаче имаха понятие какво явление е Атака, трябва ли да гласуват за Бойко Борисов и защо, кой е Мануел Барозу и какво общо има нашият избор с ЕС…

Повечето от тях гласуваха подтикнати от свои близки и роднини за „посочена“ политическа сила.

Втората ми мисъл, която хванах за ушите и измъкнах от долапа на подсъзнанието си е свързана с това колко от нас, които си живеем у нас и упражнихме така съвестно този път правото си на глас имаме понятие от политическа програма, политическа компетентност, знаем що е то социалист и демократ и познаваме Мануел Барозу?

Много ни бива да обръщаме политиката на футболен мач. Ако трябва и да залагаме на победители.

Да пишем черни и съответни червени точки на политически фигури.

Това не е ли като да си купиш стока, без да си погледнал етикета за съдържанието, фирмата производител, страната и датата на производство?

Често пъти ако питате мен, дори и политиеските субекти не знаят къде са разположени по скалата либерализъм-консерватизъм.

И това е феномен навсякъде по света. Макар че, мен ме е грижа за моята си страна. И много ми се иска да станем политически грамотни. Повечето от нас.

Имаме време преди следващите избори.

За да не се повтарят феномени като НДСВ. За да не очакваме сбъднати сънища в мандата на следващите управляващи и да не ги сваляме и заклеймяваме заради несбъднати нереалистични очаквания.

Горещо приветствам също всякакви проми на провокативни и мозъкопочесващи коментари в блогове и социални мрежи (няма как иначе да се ограмотим), макар че в България все още има маса гласоподаватели, които не боравят с PC не ползват интернет и нямат понятие що е то социална мрежа.

Просвещавайте! Имаме около 4 години време.

Това е призивът на поста.

Препоръчителна литература:

Теория на демокрацията – Джовани Сартори

Анатомия на властта -Джон Гълбрайт

И четивото, което най-много ме е впечатлявало в това отношение до сега:

„Общо учение за държавата“ и „Организация на демократичната държава“ Любомир Владикин 1941г.

P.S. Благодаря на баща ми, в опит да впечатля когото 1989г. вместо салфетки събирах предизборни позиви и бюлетини.

Сподели в мрежата с:

Leave a Reply