jimka

Не мога да спя. Няма да мога да спя, докато не разкажа историята на дядо си. Такава каквато аз я знам.
Ако напишете във интернет “Аройо” ще прочетете в сигурно 300 източника едно и също нещо – ‘промивач на мозъци’, ‘червеният шаман’. Може би да, може би не. Всеки има право на своята истина. Ако кажете ‘Аройо’ на мен… ЕХ! Това е малко населено място в Испания, край един поток, защото ‘аройо’ на испански означава именно поток…И тогава, по времето на Томас Торкемада всички евреи от населеното място подгонени от Светата инквизиция са се пръснали по света.

Незнайно как част от тях са се заселили в Ямбол и Сливен от където предполагам тръгва и моят род, но дядо ми  е роден в Русе – европейската столица на евреите. Красив град с богат дух и култура. И днес си заслужава да го усетите.
Дядо ми е роден 1921г. в семейството на беден счетоводител дядо Жул и (всички го знаем – добродушен особняк) и силната, неповторима баба Беа.
Дядо ми е идеалист.

Ето защо е активен участник в антифашисткото движение и прекарва 1942 до 1944 в затвора. Гладът, мизерията и дори крастата след години бяха само истории, които внуците да слушаме с широко отворени очи и уши.

Дядо ми е учен и преподавател…И то какъв!
От 1951 до 1986  проф. д-р на ик. науки Жак Жул Аройо е преподавател във ВИИ „К. Маркс“, а после и в Свободния университет във Варна до 1992.
Когато той говори за макроикономика…дори и аз слушам.
Дядо ми е патриот.

За него, ако си роден в България, това има значение. Това е твоята родина, това е твоята муза, това е твоята съдба. Каквото и да знаеш и умееш да правиш – прави го за родината си.
Дядо ми е планинар.

Върви и си свирука. Познава всяко кътче по нашите планини…Върви…Мълчаливо…Може би твори, а може би просто обича…

Дядо ми има семейство.

И няма по-важно от това да предаде на всеки член от него чувството за дълг и обич към семейството и родината.
Така е и сега. Всички сме тук. Заедно. Ръка за ръка, за да го носим и предадем. Такъв, какъвто е.
ГОЛЯМ

Прекарах една страхотна година. Не астрономическа, а календарна. И ми се искак да си я отчета. И да си благодаря, както си му е редът.

Това беше година на свобода.

като се замисля, колко ли са хората, които могат да се похвалят, че са имали цяла 365 дневна година преизпълнена със свобода, която да чувстват във всяко свое движение, във всеки свой косъм на тялото? Не много.

Е, аз я имах.

Благодаря ти, Ду!

Дори никога в живота ми повече да не се повтори, аз няма да я забравя.

В тази година тичах много. Всяка сутрин. Изгеждах и се чувствах истински здрава красива и щастлива без да ходя на фитнес, солариум, фризьор или каквото и да е.  Аз, Сара, музика и парк.

В тази година започнах  нещо (прословутия дек) и го завърших. Вече знам. Трябва да искам, да имам приятели и семейство, които да ми вярват и мога да направя каквото съм си наумила.

Благодаря ви, Ду, Сашо и Марги.

В тази година напреднах доста с английския език и почувствах, че още обичам да уча, заради неповторимото усещане, че се катериш нанякъде и винаги има още накъде, макар че височината, която си покатерил си е съвсем солидна . И отново, благодаря ти Ду.

Благодаря и на тодор к.   За приятелството, за книгите, за вниманието, подкрепата. За всичко!

Тази година танцувах. Месеци, в които се чувствах истински жива с магията на индийския танци Капка Кумар. Благодаря!

Танцова формация Раджуника

Тази година се скъсах да се смея. Просто се скъсах. И научих, че няма нищо по-важно от това, когато си напрегнат да се усмихнеш, когато си тревожен, да се засмееш, когато искаш да помогнеш на някой, да го разсмееш . Научих също, че има други хора като мен. Малко странни, но шарени и толкова истински, които носят големи сърца и имат паралелни мисии. Благодаря ви Сиси, Лили, Габи, всички

Първият български клуб по йога на смеха Фрейле

Трагедии като тази в Хаити за пореден път ме навеждат на мисълта колко уязвими са децата в световен мащаб. Застрашени както от природни бедствия и явления, така и от човешката намеса. Read the rest of this entry »

Провокирана от едно интервю на Стефан Вълдобрев, в което той казва как избира приятелите си, се замислих, как го правя аз?

На първо място имам приятели, които съм избрала аз, имам такива, които са ме избрали и такива, с които взаимно сме се взели .

На второ място всеки мой приятел може да се видоизмени и трансформира с времето и това едва ли ще промени статуквото му, защото, той вече ще е там, където му е мястото – право в сърцето ми.

Така че, имам успели приятели, имам откачени приятели, имам объркани приятели, имам щастливи приятели, имам емоционално и общо интелигентни приятели, а имам и такива, които не могат да бъдат поставени в категория и обкичени с етикет. И все пак… Read the rest of this entry »

Д-р Лоурънс Питър е педагог и системен анализатор, живял 1919-1990г. и създал през 1969г. бeстеселър”Принципът на Питър”.

С 2 думи той гласи: “Във всяка служебна йерархия хората биват повишавани до нивото на тяхната некомпетентност.” Read the rest of this entry »

С времето все повече се затвърждава усещането ми, че съществуват дейности, които са незаменими и чиято липса се отразява неблагоприятно на психичното здраве на децата ни.

Работата с ръце успокоява нервите, сплотява, учи…

Ето моите топ 3 предложения в това отношение: Read the rest of this entry »

Една от най-значимите ми мисии в живота е да накарам децата ми да вярват в мечтите си. Това е последователна, непрестанна работа с различна методология в зависимост от възрастта и обикновено е свързана с мечтата, която превръщаме в цел и задачи, последователното изпълнение, на които, води до достигане на мечта.

Вярвам можете да си представите безумието, до което ме води съзнателния отказ на дъщеря ми да мечтае.

И понеже трудно се отказвам…. Осъзнах! Тя не знае КАК да мечтае. Ние не знаем как да мечтаем. Да мечтаеш е отговорно, често дори нараняващо и трудно.

Ето защо реших да си напиша кратко ръководство за мечтите. За мен и за всички, които решат да поемат риска да мечтаят. Read the rest of this entry »

Напоследък ми се е заглождила една мисъл в главата…

Мотивация е всеки наш импулс да действаме, да правим нещо.Тя може да бъде вътрешна или външна, т.е. ако аз ти кажа да правиш нещо, защото инак…не ми се мисли, или ако ти сам решиш да правиш нещо. Read the rest of this entry »

За мен, една от основните причини на съществуването ми е споделянето.

Споделените мигове на щастие, тъга, страх, радост, споделените знания, споделените планове и мечти.

Може би за това FB толкова ми допада.

Там мога да прочета от Ира, че е все така жизнерадостна и несломима любопитка, от Пепи, че е дошло време да сложа коледен лак, от Франци, че буквално (а не преносно) е ударил дъното на басейна, да знам, че Асен все още гори в буквалния и преносния смисъл на думата…няма да ми стигне поста да изброя.

Ефективен начин да подобрим споделянето помежду си е прозорчето на JOHARI и за това реших да го споделя с вас.

1955г. Джозеф и Хари Ингдъм американски когнитивни психолози, създават този инструмент, за да онагледят етапите, през които преминава личността при взаимодействието си с други. Read the rest of this entry »

Следейки ключовите думи, по които хората попадат в блога ми през интернет установих, че голяма част от посетителите търсят длъжностна характеристика на Мениджър  Обучение или Тренинг мениджър.

В отговор на това търсене е и настоящият пост.

Няма да се спирам и да обръщам внимание на дизайна на длъжностната характеристика (това е тема на отделен пост). Ще конкретизирам моето виждане за характеристиката на изпълняваните работи. Read the rest of this entry »